Борис Изворски

Борис Изворски – Чолаков^[1] е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.

Борис Изворски
български революционер
Роден	1897 г. Извор, Османска империя
Починал	август 1928 г. (31 г.) Добринища, Царство България
Борис Изворски в Общомедия

Биография

Революционната група на Борис Изворски (четвърти), прераснала в чета на ВМРО. Четниците му са Григор Фустанов (пети), Борис Струмнички, Спас Бозечки, Христо Андонов и Атанас Костадинов.^[2]

Роден е в 1897 година в боймишкото село Извор^[3], тогава в Османската империя, днес Пиги, Гърция. След Първата световна война участва във възстановяването на ВМРО. От септември 1922 година застава начело на Ениджевардарската околийска чета, като се сражава и с гръцки войски в Егейска Македония и със сръбски във Вардарска и успява да организира цялата околия. В 1923 година дейността на четата е ограничена поради засиления гръцки терор, а в 1924 година българското население се изселва от областта по българо-гръцката конвенция и четата прекратява дейността си.^[4]

През 1924 година участва като делегат на Солунския окръжен конгрес на ВМРО и е избран за редовен член на окръжното ръководство,^[5] а през 1925 година е делегат на Шестия конгрес на ВМРО. През 1925 година действа с чета от 23 души в Охридско.^[6] В началото на 1928 година се намира в Албания заедно с Петър Шанданов и Пандо Кицов.^[7]

След убийството на Александър Протогеров в 1928 година, Изворски е на страната на протогеровистите. Оглавява чета при протогеровистката експедиция към Петрички окръг. Четата му се предава на военна част, но е предадена^[8] край разложкото село Добринища на михайловиста Стоян Вардарски и всички четници – Васил Запрев, Борис Козов, Георги Наков, Пандо Кицов, Спас Стоянов, Георги Христов, Спас Вергов и Христо Андонов са убити.^[9][10]

• 
  Христо Андонов
• 
  Спас Стоянов
• 
  Васил Запрев