Боян Ботев

Боян Ботев Петков е български офицер, подпоручик. Брат е на поета и революционер Христо Ботев, генерал Кирил Ботев и учителя Стефан Ботев.^[1]

Боян Ботев
български офицер
Звание	подпоручик
Години на служба	1883 – 1885
Служи на	България
Битки/войни	Сръбско-българската война
Дата и място на раждане	6 май 1866 г. Калофер, Османска империя
Дата и място на смърт	10 ноември 1885 г. (19 г.) София, Княжество България
Родства	син на Ботьо Петков и Иванка Ботева, брат на Христо Ботев и Кирил Ботев
Боян Ботев в Общомедия

Биография

Боян с братята си Христо, Кирил и Стефан.

Боян Ботев е роден на 6 май 1866 г. в семейството на възрожденския учител Ботьо Петков и Иванка Ботева. През 1875 г. след смъртта на баща си заминава за Букурещ, където остава до заминаването на брат му Христо за България, след което заминава за Русия, където постъпва в Южнославянския пансион в Николаев. В пансиона остава до 1879 г., когато заминава за Елисаветград, където постъпва във Военната гимназия. Завършва курса на гимназията през 1883 г. и решава да постъпи като волноопределяющ се във волинския пехотен полк. Преди окончателното си постъпване си взема отпуск и същата година се отправя към България. При среща със съученика си от Южнославянския пансион Димитър Русчев, решава да остане в Княжеството и двамата заедно да постъпят в Софийското военно училище.^[2] През 1883 г. постъпва в старшия общ клас на Военното на Негово Княжеско Височество училище, но след Съединението портупей-юнкер Ботев е мобилизирани и зачислен в 7^-а рота от 5^-и пехотен дунавски полк. Взема участие в Сръбско-българската война (1885). Проявява изключителен героизъм в боевете при Сливница. На 7 ноември 1885 г., при атаката на Три уши е ранен в стомаха и прободен на две места с щик, а със сабята си поваля двама противникови войници. Умира от раните си в София на 10 ноември 1885 г.^[1][3] Посмъртно е произведен в чин подпоручик.