Брахитерапия

Брахитерапията е вид вътретъканна лъчетерапия, при която източникът на йонизираща енергия се поставя в самия орган или в близост до него. Йонизиращата енергия уврежда структурата на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК). Захарно-фосфатният скелет и водородните връзки между азотните бази на ДНК се разрушават под йонизиращото действие на α-, β-частици и γ-лъчи. Увредената молекула на ДНК възпрепятства деленето на клетката. Точната локализация на йонизиращия източник предпазва от облъчване съседните тъкани и позволява прилагането на много по-високи дози радиация, отколкото при телетерапията.

Капсули въведени в областта на таза

Брахитерапията се прилага при лечение на:

• рак на простатата; рак на влагалището,
• маточната шийка, маточното тяло и яйчниците,
• рак в областта на главата и шията,
• рак на гърдата,
• рак на жлъчния мехур,
• рак на кожата,
• рак на хранопровода.^[1]

Видове брахитерапия според местоположението на радиоактивния източник

Лечението чрез брахитерапия включва поставяне на радиоактивен материал в тялото близо до туморното образувание. Мястото, в което ще се поставя радиоактивният материал, зависи от много фактори: локализация (местоположение) на тумора, степен на усложнение, цялостно състояние на организма. Видовете брахитерапия според местоположението на източника на радиация биват:

Въвеждане на радиоизотопи в простатата под ултразвуков контрол.

• интракавитарна – източниците на радиация са поставени в телесни кухини в близост до тумора;
• интерстициална – източниците са имплантирани перманентно или временно въведени директно в тумора като радиационни капсули – „семена“;
• контактна – източникът се поставя на повърхността на кожата;
• интраваскуларна – източникът се поставя в кръвоносен съд;
• интерлуминарна – източникът е поставен в рамките на интралуминалното пространство, като хранопровода или трахеята.

Робот за въвеждане на радиоизотопите в тялото на пациента.

При интракавитарната брахитерапия устройството, съдържащо радиоактивния материал, се поставя в отвор на тялото, например във влагалището или ректума. Устройството се избира така, че да приляга на отвора в тялото. Може да бъде с тръбовидна или цилиндрична форма. За да се гарантира, че устройството е поставено на правилното място, могат да се използват ултразвук, ЯМР (ядрено-магнитен резонанс) или КТ (компютърен томограф). При интерстициалната брахитерапия в тъканите се въвеждат капсули – семена или специални катетри (SAVI устройства), в които се намира радиоактивното вещество. За въвеждането на източника може да се използва специализиран робот с цел по-кратка експозиция на медицинските лица на йонизиращи лъчения.^[1]

Видове брахитерапия в зависимост от дозировката

Дозировката се измерва в Gy.h^-1 (грей за час)

Семена за брахитерапия

• високодозова (HDR) – радиационните източници (главно ¹⁹²Ir) излъчват висока доза йонизиращи лъчения и се въвеждат за кратко време в тялото на човека посредством захранващ уред – feeder (фиг. 3). Освен тези уреди могат да се използват и SAVI устройства – при рак на гърдата. Дозировката при HDR е над 12 Gy.h ^-1
• нискодозова (LDR) – използват се радиационни семена (фиг. 1), изградени от титанова капсула, сърцевина от радиоактивен материал (напр. сребърен йодид върху пореста керамична повърхност – ¹²⁵I, или микрокапсули от ¹⁹²Ir, потопени в смола или вградени в платина) и метален маркер за проследяване на капсулата. Имплантират се в тъканите около тумора, както и в самия тумор. Дозировката е по-малко от 2 Gy.h^-1 (Lee et al., 2012)^[2].
• пулсова (PDR) – използва се при лечение на тумори в областта на шията и главата. При нея радиацията се прилага на т.нар. пулсации в продължение на няколко часа. Подобна е на HDR. Често лечението е комбинирано – PDR и LDR едновременно (Nath et al., 1995)^[3].
• постоянна (Permanent) – използва се за лечение на тумори на простатата при пациенти в напреднала възраст. Радиоактивните семена остават завинаги в тъканите на пациента.
• електронна (Electronic) – използват се специални уреди, доставящи изключително високоволтови рентгенови лъчи (около 50 kV) за кратко време. Най-често се използва при контактна брахитерапия за лечение на кожни тумори.^[1]

Планиране на лечение чрез брахитерапия

Ядрено-магнитен резонанс на пациент.

Процедурата по планирането на такова лечение е много специфична и включва създаване на триизмерен виртуален модел на пациента от данни, получени чрез ЯМР, КТ и ултразвук. Въвеждането на микрокатетрите или иглите, през които ще се транспортират капсулите също се провежда под наблюдение, чрез ултразвук или КТ.^[1]

Възможни нежелани ефекти

• Остри и краткосрочни – оток и синини в дадената област, промяна в цвета на спермата и наличие на микрокапсули – семена, в спермата (при лечение на рак на простатата); кървене; болка и дискомфорт на мястото на импланта; умора. Дискомфорт в областта на пикочо-половите пътища, включително задържане на урина, уретрит и цистит, невъзможност за уриниране, диария, запек и ректални кръвоизливи.
• Дългосрочни – безплодие и еректилна дисфункция.^[1]

Брахитерапията в България

В Република България брахитерапия се прилага в болнични условия по клинична пътека (КП) 246, 247, 249. Лечение може да се провежда в Комплексен онкологичен център – Шумен, Комплексен онкологичен център – Стара Загора, Комплексен онкологичен център – Велико Търново, Университетска специализирана болница по активно лечение по онкология – София, Acibadem City Clinic Sofia, както и в Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. И. Пирогов“ – София.^[1]

По данни на НЗОК в България през 2016 г. с монолечение с брахитерапия са лекувани 281 души, а комбинирано с химиотерапия и външна лъчева терапия – 594. През 2017 г. с монолечение с брахитерапия са лекувани 411 души, а комбинирано с химиотерапия и външна лъчева терапия – 524.^[4]

Клинични пътеки за лекуване с брахитерапия към юни 2018^[5]

Местоположение	Брой ЛЗБП	КП 246	КП 247	КП 249
Благоевград	1	1		1
Бургас	1	1	1
Варна	2	2
Велико Търново	1	1	1
Враца	1	1	1
Пазарджик	1	1	1	1
Плевен	1	1
Пловдив	2	2	1
Русе	1	1	1	1
София	7	4	6	2
Шумен	1	1	1
Хасково	1	1