Британско нашествие

Британското нашествие е явление, което протича в средата на 60-те години на 20-и век. Тогава редица рок и поп музиканти от Великобритания,^[1] заедно с други аспекти от британската култура, стават популярни в Съединените американски щати и са фактор във възхождащата контракултура от двете страни на Атлантическия океан.^[2] Рок групи като „Бийтълс“, „Дейв Кларк Файв“,^[3] „Кинкс“,^[4] „Ролинг Стоунс“, „Херман Хермитс“ и „Ху“ застават начело на това нашествие.^[5][6]

Британско нашествие
— Част от суингинг шейсетте и по-широката контракултура от 60-те години на 20-и век —
Пристигането на „Бийтълс“ в САЩ и после появата в „Шоуто на Ед Съливан“ маркират започването на Британското нашествие
Място	Великобритания и Съединените американски щати
Дата	1964 г. - 1967 г.
Резултат	Британско влияние върху музиката в Съединените американски щати

Предистория

Бунтарският тон и образ на американските рокендрол и блус музиканти стават насъщни за британската младеж от края на 50-те години на 20-и век. Ранните търговски опити за дублиране на американския рокендрол се провалят, но вдъхновеното от традиционния джаз влечение към скифъла,^[7] заедно с нагласата „направи си сам“, е изходна точка за няколко британски сингъла, които попадат в „Билборд“.^[8][9]

Някои млади британски групи започват да комбинират различни британски и американски стилове, като например в Ливърпул през 1962 г. и характерния за него мърсибийт, оттам и „бийт бума“.^{[10][11][12][13]} През същата година първите три музикални дейци с британски корени достигат върха на „Билборд Хот 100“.

Някои наблюдатели отбелязват, че американските тийнейджъри са изморени от поп групи като „Фабиан Форте“, които са с насоченост към синглите.^[14] „Модс“ и „Рокерс“, две младежки групи в Англия от средата на 60-те години на 20-и век, също оказват влияние върху музиката на Британската инвазия. Музикални групи с модова естетика имат най-много последователи, но балансиращи групи като „Бийтълс“ също постигат успехи.^[15]