Български народен съюз „Кубрат“

Българският народен съюз „Кубрат“ (БНСК) е крайнодясна силно повлияна от фашизма надпартийна^[1] политическа организация в България след 1922 г.^[2]

Български народен съюз „Кубрат“
Ръководител(и)	Борис Сирманов
Основана	1922 г.
Разформирована	1944 г. (забранена)
Идеология	национализъм

Организация и идеология

БНСК се разграничава от някои аспекти на идеологията на италианския фашизъм, като стопанската политика и концепцията за доминираща фашистка партия, но изиграва важна роля за популяризирането му в България и заема от него много идеологически и организационни елементи – йерархична военизирана организация, антикомунизъм, отхвърляне на либералната демокрация, използване на историческа символика, униформи, поздрав мълчаливо с поставяне на дясната ръка на сърцето. ^[2][3]

Местните организации БНСК се образуват след сливане на спортни и националистически клубове и започват активна публицистична дейност.^[4] Местните ръководители на съюза са наричани главатари, а за патронен празник е избран 6 май — Гергьовден.^[5]

История

Българският народен съюз е създаден през 1913 г., но след прекъсване по време на войните започва по-активна дейност през 1922 г.^[2] Основан е от група бивши офицери, начело с дългогодишния водач на организацията генерал Борис Сирманов, включваща още генерал Владимир Вазов и генерал Георги Тодоров.^[6] Организацията съществува в конспирация до 9 юни 1923 г. Членове набира измежду запасните офицери, „партиите на реда“, македонските среди, като член може да бъде „всеки български гражданин без разлика на вяра и народност“. ^[3] През 1923 г. се влива в Народния сговор, но през 1924 г. възстановява самостоятелността си.^[2] Обявява се за засилване на ролята на държавата, премахване на класовите противоречия и подкрепа на бедните.^[2] Съюзът има претенции за елитарност и към 1926 г. наброява към 15 000 членове в цялата страна, като кубратистите са главно представители на средната класа в градовете.^[2]

През ноември 1927 г. софийската местна организация на БНС „Кубрат“ посреща конференцията на районните директори и местни главатари от царството.^[7] На 17 август 1929 варненската местна организация "Кубрат" посреща IV конференция на сдружението. Откриването на конференцията се състои в Летния тезтър, а доклади се четат в салона на търговското училище.^[8]

Дейността на БНСК замира след 1931 г., но организацията продължава да съществува до окончателното ѝ ликвидиране след Деветосептемврийския преврат през 1944 г.^[2]

Външни препратки

• Българският народен съюз „Кубрат“
  
• Устав на БНСК от 1925

Вижте също

• Кубратова младеж