Ваклино

Ваклино е село в Североизточна България. То се намира в община Шабла, област Добрич.

Ваклино
Ваклино 43.644808, 28.504958 Ваклино
Общи данни
Население	100 души[1] (31 декември 2024 г.) 5,54 души/km²
Землище	18,049 km²
Надм. височина	25 m
Пощ. код	9672
Тел. код	05747
МПС код	ТХ
ЕКАТТЕ	10032
Администрация
Държава	България
Област	Добрич
Община    – кмет	Шабла Мариян Жечев (ГЕРБ; 2015)

География

Ваклино е малко село, разположено на древния път Via Pontica. То е предпоследното българско село, пътувайки към Румъния, на 5 км преди Дуранкулак. Разположено е на 570 км от София, на 95 км от Варна, на 88 км от Добрич, на 13 км от Шабла.

История

До 1942 година името на селото е Караманлии.^[2]

Население

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

	Численост	Дял (в %)
Общо	166	100,00
Българи	147	88,02
Турци	5	2,99
Цигани	10	0,00
Други	0	0,00
Не се самоопределят	3	1,79
Неотговорили	1	0,59

Културни и природни забележителности

През Ваклино минава дере, което в миналото представлява естественото корито на Дуранкулашкото езеро. Дерето към езерото е гъсто обрасло с орехови и други гори, които са идеално място за живот на различен по вид дивеч: сърни, диви свине, чакали, лисици.

Това, което го прави по-различно от останалите села, които не са разположени непосредствено на бреговата ивица, е благоприятното му местоположение до морето и до Дуранкулашкото езеро или „гьолът“, както се нарича от жителите на околните села. Разстоянието до езерото е 5 км по черен добруджански път. По същия път ще трябва да изминете 13 км, за да стигнете „Гарда“. Това е старо съоръжение, строено през 50-60-те години на място, отделяло морето от езерото. Излизайки на морския бряг на това място, ще се насладите на приказен плаж с дължина 10 км.

На север от „Гарда“ е къмпинг Космос, а на юг е плажът на къмпинг Карвуна. Разстоянието между двата къмпинга е равно по около 5 км в двете посоки. Излизайки на това място можеше да се наблюдава корпусът на заседналия в плитчините през 1965 г. италиански кораб „Аячо примо“. Днес корабът е почти потънал, но години наред неговата снага, извисявайки се над водата, беше визитна картичка на всички любителски снимки, правени по тези места.