Лечебна дилянка

Лечебна дилянка (Valeriana officinalis), още известно като валериана, е вид тревисто растение от семейство Дилянкови (Valerianaceae).

Лечебна дилянка

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Астериди (asterids) разред: Лугачкоцветни (Dipsacales) семейство: Бъзови (Caprifoliaceae) род: Дилянка (Valeriana) вид: Лечебна дилянка (V. officinalis)

Научно наименование

Valeriana officinalis Linnaeus, 1753

Лечебна дилянка в Общомедия

[ редактиране ]

Описание

Общ изглед

Многогодишно тревисто растение с вертикално късо коренище. Подземните части са със силна характерна миризма. През първата година се образува листна розетка, а през втората и следващите – единични или по няколко цветоносни стъбла, които са кухи, цилиндрични, надлъжно набраздени, покрити с власинки или голи, високи 100 – 120 cm. Стъблените листа са срещуположни, нечифтоперести, с елиптични, ланцетни или линейни дялове, които са целокрайни или назъбени. Цветовете са събрани в многоцветни сложни щитовидни съцветия по върховете на стъблото и разклоненията му. Чашката е с 5 (до 15) слабо изразени зъбчета; венчето е 5-листно, бледорозово до бяло, тръбесто; тичинките са 3. Плодът е сух, едносеменен. Цъфти през май-юни, плодоноси през юни-юли. Расте по влажни и сухи ливади, край брегове на реки и потоци, канавки, сипеи, в храсталаци и просветлени гори – до 1700 m надморска височина из цялата страна.^[1]

История

Валерианата се използва като лечебно растение още от древни времена, най-ранни данни за което има от Древна Гърция и Рим. Хипократ пръв описва нейните свойства, а Гален по-късно започва да я предписва като лек срещу безсъние. В средновековна Швеция често бива слагана в сватбените дрехите на младоженеца, за да отблъсква „завистта“ на елфите.^[2] През шестнайсети век анабаптистът реформатор Пилграм Марпек предписва чай от дилянка на болна жена.^[3]

Биологично активни вещества

Сложно щитовидно съцветие

Нарязано коренище от валериана (Valerianae radix)

Съдържа етерично масло (0,5 – 2 %) съдържащо свободни и естерно свързани монотерпени и сесквитерпени, също естери на алкохолите борнеол, миртенол, и p-цимол с мравчена, оцетна, маслена и изовалерианова киселина. От естерите най-голямо е количеството на борнилизовалерианат. Съдържат се още валепотриати (0,5 – 1,2 %) - валтрат, изовалтрат, дихидровалтрат и др.; двупръстенни сесквитерпени – валеренова, ацетоксивалеренова киселина и балдринал; алкалоиди от монотерпенов тип (0,01 – 0,05 %) - актинидин.^[1]

Използваема част

Употребяват се подземните органи на растението. Дрогата включва яйцевидно цилиндрично сиво-кафяво коренище с многобройни дълги сиво-кафяви корени, дебели 1 – 3 mm. Има силна характерна миризма и леко горчив вкус. Събира се през октомври-ноември.^[1]

Механизъм на действие

Поради историческата употреба на дилянката като седативно, антиконвулсантно, противомигренозно и обезболяващо, повечето научни изследвания биват провеждани в посока на взаимодействието на валериановите съставки с ГАМК-ергичните рецептори в централната нервна сиситема. Тези изследвания обаче остават неубедителни и изискват независимо потвърждение. Механизмът на действие на екстракта от валериана като цяло, а и в частност като слаб седатив, остава неизвестен. Биологично активните вещества в екстракта показват известен афинитет към ГАМК_А рецепторите, които представляват основна мишена на лекарства от класа на бензодиазепините.^[4][5]

Дилянката също съдържа изовалтрат, който представлява обратен агонист на А₁ аденозиновите рецептори.^[6] Най-вероятно това действие не допринася за седативния ефект на растението, който би бил проявен по-скоро от агонист отколкото от обратен агонист, в точно това определено свързващо място.

Действие и приложение

Действие

Смята се, че валерианата успокоява централната нервна система, подобрява съня, действа противогърчово, спазмолитично.^[1]

Според други автори, въпреки че валерианата е утвърдено средство в народната медицина, използвано за лечение на безсъние, няма убедителни доказателства за нейната ефективност за тази цел.^[7] Валерианата не помага при синдрома на неспокойните крака^[8] или при тревога. ^[9] Доказателствата за ефективността и безопасността на валерианата при тревожни разстройства са недостатъчни.^[10]

Приложение

Традиционно валерианата се прилага при неврози, повишена възбудимост на нервната система, безсъние, хистерия, климактерични нервни смущения, начална хипертония, при спазми на стомашно-чревния тракт и на жлъчните пътища.^[1]

Европейската агенция по лекарствени средства (EMA) е одобрило здравни изисквания (Health claim), съгласно които валерианата може се използва като традиционно билково лекарство, за облекчаване на леко нервно напрежения и помощ при заспиване; EMA заявява, че, въпреки недостатъчните клинични изследвания, нейната ефективност под формата на изсушен екстракт се счита за вероятна.^[11]

Странични ефекти

Макар че е изпитано и обичайно безвредно средство, приложението на валерианата изисква внимание при свръхчувствителни индивиди. При продължителна ѝ употреба или предозиране могат да се получат признаци като замайване, сънливост, храносмилателни смущения и увеличаване на кръвосъсирването.^[12]

Интересни факти

• Необикновено свойство на валерианата е, че етеричното масло от коренището ѝ съдържа веществото актинидин, което действа по необичаен начин на домашните и на другите котки. Това вероятно е поради сходството на актинидина с веществото 3-меркапто-3-метилбутан-1-ол, което се съдържа в котешката урина.

• Аминокиселината валин е кръстена на името на това растение.