Валери Станков

Валери Станков е български поет.

Валери Станков
български поет
Роден	5 март 1956 г. (69 г.) Сталин, Народна република България
Националност	България
Учил в	Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“
Работил	журналист, редактор
Литература
Жанрове	поезия, проза, есеистика, публицистика
Награди	„Гео Милев“ (2003) „Дамян Дамянов“ (2006) „Биньо Иванов“ (2007) „Иван Пейчев“ (2011) Славейкова награда (2011, 2 място) „Теодор Траянов“ (2012) Голямата награда „Варна“ за цялостно творчество (2018)
Семейство
Съпруга	Нели Василева

Биография

Валери Станков е роден на 5 март 1956 г. във Варна. Завършва гимназия в родния си град, а висше образование получава във Висшия педагогически институт в Шумен (специалност „Руска филология“).

Работил е като учител, спасител по плажовете, зам.-председател на Районен съвет за култура – Варна, шофьор на такси, моряк, нощен пазач в частна детективска агенция, редактор и гл. редактор в литературния алманах „Простори“, телевизионен репортер в програма „Море“ на РТВЦ – Варна, журналист във в. „Черноморие“, криминален репортер във в. „Черно море“, служител в община Варна като директор на възстановения Театър на поезията. В продължение на три години е управител на ИК „Галактика“, след това директор на университетското издателство на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, а после управител на издателство „Книгата“ – Варна. Главен експерт в Дирекция „Култура и духовно развитие“ в Община Варна.

Библиография

Автор е на над 30 книги с поезия, белетристика, публицистика.

• „Огън на брега“ (1980),
• „Нощен хляб“. Варна: Георги Бакалов, 1983, 44 с.
• „Сезонът на спасителя“. Повест. София: Профиздат, 1987, 126 с.
• „Морски кончета“. Варна: Георги Бакалов, 1989, 40 с.
• „Плашило в града“ (1990),
• „Остави ме, любов“ (1992),
• „Деца на рая“. София: Пейо К. Яворов, 1992, 50 с.
• „Семейно легло“. Разкази и новели. Варна: Бряг-принт, 1992, 123 с.
• „Защото е есен“ (1994),
• „Библия за несретници“. Варна: Черноморие, 1997, 49 с.
• „Сюита за мъртви българи“ (публицистика, 1997, II доп. изд. – 1998),
• „Влакът към зимата“. Варна: Колор принт, 1999 (2000), 64 с.
• „Соленият връх на бога“. Варна: ВСУ ”Черноризец Храбър”, 2001, 46 с.
• „Няма такава България“. Публицистика. Варна: ВСУ ”Черноризец Храбър”, 2002, 98 с.
• „Челен удар“. Варна: ВСУ ”Черноризец Храбър”, 2003, 84 с.
• „Стихове от кашона“. Варна: ВСУ ”Черноризец Храбър”, 2004, 58 с.
• „Треньор на пеперуди“. Варна: ВСУ ”Черноризец Храбър”, 2005, 53 с.
• „Автопортрет със светкавици“. Варна: Книгата, 2006, 46 с.
• „Писателят като чудовище“. Роман. Варна: Книгата, 2006, 166 с.
• „Къща без икони“ (2008),
• „Усмирителна риза за ближния“. Варна: Книгата, 2008, 64 с.
• „Аз съм светлият мъж към безкрая“. Варна: Книгата, 2008, 72 с.
• „Обиск на пустините“. Варна: Книгата, 2010, 196 с.
• „Слалом между мълнии“. Варна: Книгата, 2010, 48 с.
• „Буквар за влюбени“. София: Захарий Стоянов, 2010, 368 с.
• „Аутопсия на зимните миражи“. Варна: Книгата, 2011, 78 с.
• „Дърво за бесене на поет“. Варна: Книгата, 2012, 68 с.
• „Делникът на един безделник“. Варна: Колор принт, 2013, 168 с.
• „Рецитал със стиснато гърло“, Варна: Колор принт, 2014, 188 с.
• „Вечерна проверка за ангели“, Варна: Колор принт, 2015
• „Анализ на залязващото слънце“, Варна: Колор принт, 2016
• „Черно на бяло“. Варна: Книгата, 2017
• „Дръж ми шапката, мила“, Варна: Колор принт, 2017
• „Прочит на огледалото“. Варна: Колор принт, 2018
• „Говорещият с камъни“. Варна: Колор принт, 2019 ^[1]
• „Хляб и сол“. Варна: Колор принт, 2020 ^[2]
• „Римувани светулки“, Варна: Колор принт, 2021
• „Нулев час по любов“, Варна: Колор принт, 2021
• "Детето на прочетените книги", Варна: Колор принт, 2022
• "Букварчето на дядо Валери", Варна: Колор принт, 2023

Награди

Носител на национални и регионални литературни награди, между които са:

• Награда на СБП за публицистика,
• Национална награда „Гео Милев“ (2003)^[3],
• Национална награда „Дамян Дамянов“ (2006)^[4],
• Първа награда от националния конкурс „Биньо Иванов“ (2007)^[5],
• Национална Славейкова награда (Трявна) (2011, 2 място)^[6],
• Национална награда „Иван Пейчев“ (2011)^[7], ^[8]
• Национална награда „Теодор Траянов“ (Пазарджик) (2012)^[9],
• Голямата награда „Варна“ (2018) за цялостно творчество. ^[10]