Ванчо Сърбаков

Иван Мицков Сърбаков, известен повече като Ванчо Сърбака,^[1][2] е български революционер, кичевско-поречки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Ванчо Сърбаков
български революционер
Роден	XIX век Вранещица, Османска империя
Починал	24 април 1905 г. Цер, Османска империя
Ванчо Сърбаков в Общомедия

Биография

Четата на Петър Радев – Пашата и Ванчо Сърбака

Обединената чета на Георги Тренев, Константин Кондов, Питу Гули, Ванчо Сърбака и други. С по-добро качество тук.

Ванчо Сърбаков е роден в село Вранещица, тогава в Османската империя. По професия е хлебар. Емигрира в Браила, Румъния. В началото на 1903 година в София въоръжава своя чета, с която заминава за родното си Кичевско.^[3][4] Присъединява се към редиците на ВМОРО като четник на Никола Русински, където четник е и брат му Христо Сърбаков. Ванчо Сърбаков се издига до подвойвода и обикаля с четирима четници в Рабетинкол.^[5]

На Смилевския конгрес Ванчо Сърбака, Цветан от Световраче, Георги Пешков и Янаки Петров са избрани за членове на кичевското ръководно тяло^[6]. През Илинденско-Преображенското въстание е войвода в Кичевско^[7], заедно с Лука Джеров. Тогава негов четник е Петър Радев – Пашата. След въстанието Ванчо Сърбаков се изтегля в София. Завръща се в Македония с четата на Георги Попхристов, като остава пак в Кичевско.^[8] Секретар на четата му е Атанас Албански.

Чета на Ванчо Сърбаков, 30 март 1904 година
Номер	Име	Селище	Околия	Забележка
1.	Иван Мицков	Вранещица	Кичевска
2.	Наум Издеглавски	Издеглаве	Охридска
3.	Трайко Петрев	Лопатица	Прилепска
4.	Секула Дуков	Лунце	Поречка
5.	Александър Кузманов	Козичино	Кичевска	[9]

Ванчо Сърбака.

След въстанието сръбската въоръжена пропаганда в Кичевско и Поречието се засилва. През октомври 1904 година съединени чети, начело с Даме Груев, се противопоставят на сърбите. След разбиването на четите Ванчо Сърбака, заедно с Петър Ацев, едва успява да се спаси.^[10]

През нощта между 23 и 24 април 1905 г. четата на Христо Узунов и Ванчо Сърбаков – 13 души, е обградена от турски аскер в село Цер. След дълго сражение войводата Сърбаков прави опит да пробие кордона с бомби и загива, а останалите четници се самоубиват.^[11]