Вацлав Трунечек

Вацлав Трунечек (на чешки: Václav Truneček), известен в България и като Венцеслав,^[1] е български просветен деец и общественик от чешки произход.^[2]

Вацлав Трунечек Václav Truneček
български просветен деец
Снимка от 1898 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден	20 май 1864 г. Прага, Австрийска империя
Починал	11 януари 1902 г. (37 г.) Разград, Княжество България
Вацлав Трунечек в Общомедия

Биография

Снимка на учители от Разградското петокласно училище през учебната 1888/1889 г. От ляво надясно седнали на пода: Димитър Т. Страшимиров и Алексей Шулговски; седнали на столове: Йордан Генчев, Илия Т. Илиев, Никола Кърджиев, Паскал Рачев; прави: Вацлав Трунечек и двама неуточнени

Трунечек е роден на 20 май 1864 година в Прага, тогава в Австрийската империя, днес в Чехия. От 1882 до 1887 година учи в Пражката художествена академия.^[3] В Прага се запознава с Анание Явашов, разградчанин студент, който след завършването на образованието си в 1884 година се жени за сестрата на Вацлав Антонина Трунечекова, пианистка.^[2]

След завършването си в 1887 година, Трунечек заминава за Княжество България при сестра си и зет си в Разград, където преподава рисуване в мъжкото класно училище от учебната 1887/1888 година до 1891 година. След това до 1893 година преподава в София.^[2] Преподава и в Казанлък.^[3]

Заминава за Солун, тогава в Османската империя, привлечен от Българската екзархия. Преподава в българската гимназия в Солун в учебната 1893/1894 година.^[1] Напуска Солун на 28 септември 1894 година.^[3] Връща се в Разград, където отново преподава^[4] в Разградската гимназия до смъртта си. Единствено в учебната 1898/1899 година преподава в Русенската девическа гимназия.^[2]

Негови ученици са художниците Никола Ганушев (1889 - 1958), Максим Цанков (1877 - 1965) и скулпторът Димитър Хаджииванов.^[5] Трунечек е автор на много портрети и рисунки.^[6]

Работи и като художник към артилереийския отдел на Министерството на отбраната на България. В Разград Трунечек се ползва с голямо уважение от местното население. Жени се за българка разградчанка и е активен деец на местното читалище „Развитие“.^[3] Когато в 1890 година в Разград е построена нова читалищна сграда по проект на чешкия инженер Ян Буфа, Трунечек изрисува театралната завеса с образа на богинята Аврора, изправена в златна колесница, теглена от бели коне. С едната ръка тя държи поводите, а с другата - голям факел.^[5]

Трунечек е сред основателите и активен деец на местното дружество „Делиормански юнак“, на културно дружество „Лес“ и на други местни обществени организации.^[6][3]

След травма получава диафрагмален плеврит, от който умира на 11 януари 1902 година в Разград.^[7][6]