Велко Мандарчев

Велко Кръстев Мандарчев е български революционер, скопски деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Велко Мандарчев
български революционер
Мандарчев като македоно-одрински опълченец в Българската армия
Роден	20 май 1874 г. Скопие, Османска империя
Починал	не по-рано от 1947 г. Гулянци, Народна република България

Биография

Велко Мандарчев е роден на 20 май 1874 година^[1] в град Скопие, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония, в семейството на земеделци. Прави опит за убийство на сръбския учител в Скопие Йевджа Фъртунич като го ранява с кама и бяга в България. По-късно преминава в Сърбия, където под името Велько Мандарчевич (на сръбски: Veljko Mandarčević) получава сръбска чета и през 1904 година навлиза в Македония, където трябва да действа в Скопско, но вместо това съвместно с войводата Боби Стойчев разоръжава четата си и избива всичките четници, които не са от Македония.^[2][3][4]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 1-ва и 4-та рота на 2-ра скопска дружина, а в Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота на МОО. Носител е на кръст „За храброст“ IV степен.^[5][6] Участва в боевете при Лозенград, Бабаески, Кешан, Шаркьой, Демирхисар, Парадли, Пониква, Говедар.^[6]

След войната в периода 1913 – 1914 година е районен войвода в Скопско, което с Букурещкия договор става част от Сърбия. По време на Първата световна война служи в 11 македонска дивизия.^[7] Главното командване на българската войска му поверява борбата със сръбската пропаганда в Македония.^[8]

Към края на Първата световна война емигрира в България и е активен сред македонската емиграция. Той е сред създателите на Илинденската организация през декември 1920 година в София.^[9] Влиза в Централния комитет на Македонската федеративна организация заедно с Крум Зографов, Александър Панов, Григор Циклев, Заре Секулички и Лазар Тодоров.^[10]

През 1930-те години се заселва в Гулянци, тогава село в Никополско, днес град в Северна България. На 21 април 1943 година, като жител на Гулянци, подава молба за българска народна пенсия като особено заслужил в освободителните войни деец, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.^[6] След Втората световна война продължава да живее в Гулянци.^[11]