Вельо Бояджиев

Вельо Николов Бояджиев е революционер от 1876 година, по професия вапцар – бояджия, родом от село Копривщица. Син е на Никола Кръстьов Бояджиев и Куна Цанчова.^[1]

Вельо Бояджиев
български революционер
Роден	1850 г. Копривщица, Османска империя
Починал	XX век Копривщица, Царство България

Като близък другар на революционно настроени младежи от селото взима участие във всички приготовления за предстоящото въстание през 1875 г. Когато се намира в Цариград през зимата на 1875 – 1876 г., получава известие, препратено до него чрез Иван Янтахтата, изоставя търговията с шаеци се прибира в Копривщица. Дава клетва в дома на Тодор Каблешков на втория ден на Рождество Христово пред отец Никола Белчов, в присъствието на Иван Янтахтата и Никола Беловеждов.^[1]

В ранината на 20 април, след даването на тайния знак за провъзгласяване на въстанието и звъна на църковните камбани, въоръжен излиза от дома си. По пътя към сбора на четата залавя турче, което по-късно е застреляно. През нощта на 23 април е представен на войводата Рашко Радомиров и, определен за четоводец (войвода) на дружина от 45 въстаници, е изпратен на помощ в Клисура. С тази чета взима участие в битката в местността Зли дол срещу ордите на Тосун бей. Стои на позицията, с което дава възможност на оцелялото население на Клисура да се изтегли към Копривщица. В селото с другарите си дават отпор на Хафъз паша в копривщенските местности Мнагъров камък и Късо бърдо. След изтеглянето на повечето въстаници в Балкана се прибира у дома си.^[1]

След потушаването на Априлското въстание е откаран в Пловдивския затвор, откъдето след 125 дневен престой е освободен по настояване на европейски дипломати.^[1][2]

Редник Кирил Велев Бояджиев е награден с Военен орден „За храброст“, IV ст. за героични прояви във войната срещу сърбите през 1915 г.^[3]