Вельо Горанов
български актьор From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Вельо Стоянов Горанов (Ваятеля) е български актьор, един от най-известните мимове в България.
Remove ads
Биография
Роден е на 22 януари 1946 г. в Стара Загора. Учи актьорско майсторство за драматичен театър в класа на Боян Дановски във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, завършва през 1971 г.
Играе в Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ Плевен, Театър „София“ и Театър „Сълза и смях“.
Един от създателите на студио „Пантомима“ през 1976 г., заедно с Пейо Пантелеев и Милчо Милчев. През 1988 г. основава театър „Движение“, на който става и ръководител. Театърът е закрит през 1994. Изнася свои спектакли, сред които „Един мим разказва“, „Швейк“ и „Дон Жуан“.
Преподавател в НАТФИЗ.
Участва в известни български игрални филми като „...И дойде денят“ (1973), „Авантаж“ (1977), „Всеки ден, всяка нощ“ (1978), „Колкото синапено зърно“ (1980), „24 часа дъжд“ (1982), както и в серийния филм „Фильо и Макензен“ (1979).
Жени се за актрисата Венета Зюмбюлева, но двамата се развеждат. Имат две дъщери – Рада Горанова и журналистката Калина Горанова.[2] По-късно се жени за Боряна Горанова, костюмограф.
Вельо Горанов умира на 74 години на 25 декември 2020 г. в София.[3]
Remove ads
Награди и отличия
Театрални роли
- „Любов под брястовете“ (Юджийн О'Нийл) – Иъбн
- „Момиче без зестра“ (Александър Островски) – Робинзон
- „Ще умрем днес, ще умрем утре“ (Кольо Георгиев) – Иван Сербезов
Пантомими спектакли
- „Един мим разказва“ (моноспектакъл)
- „Болеро“
- „Швейк“
Телевизионен театър
- „Харолд и Мод“ (1977) (по пиесата на Колин Хигинс, реж. Хачо Бояджиев) – свещеникът
Филмография
Remove ads
Източници
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads