Вельо Милошев

Вельо (Велю) Милошев Младенов, известен като Ресенчето^[1] и дядо Вельо,^[2] е български общественик, възрожденец, участник в борбата за българска църковна независимост.

Вельо Милошев
български общественик
Роден	около 1800 г. Ресен, Османска империя
Починал	1893 г. (93 г.) Ресен, Османска империя
Семейство
Други роднини	Борис Велев (внук) Захарина Димитрова (внучка)

Описание на Милошев във вестник „Източно време“, 26 януари 1874 г., година VІ, брой 3, стр. 3 - 4.

Биография

Роден е около 1800 година в Ресен, тогава в Османската империя.^[1] Става председател на градинарския еснаф в Цариград и член на Привременния смесен екзархийски съвет.^[3][4] Милошев, макар и неграмотен е добър оратор и има популярност. По време на Първия църковно-народен събор Милошев обосновава правото на делегатите от епархиите в Македония и Тракия, неупоменати във фермана за основаване на Българската екзархия, да участват в събора. В Охрид има 20 хиляди български фамилии, казва той.^[5]

„

Ферманът, пита реторично той, не предвижда ли истилям? Но ако такова допитване до народа все още не е фактически проведено, то може ли някой да се съмнява в евентуалния му резултат, тъй като, допълва той преди да бъде изпратен с овации в Охридската и Битолска епархия, например, българите са не просто две трети, колкото изисква ферманният член 10 за присъединяване към Екзархията - но те съставляват почти цялото им православно население.[6]

“

Умира в 1893 година в родния си Ресен.^[1]

Дъщеря на сина му Мице Вельов е известната българска лекарка Захарина (Захария) Димитрова. Внук на Мице Вельов е член на Софийския апелативен съд.^[7] Друг негов внук е Борис Велев.^[8]