Вечерна поща (1901 – 1914)

„Вечерна поща“ е информационен всекидневник от началото на ХХ век, излизал в София.^[1]

„Вечерна поща“
Брой от 15 март 1913 г. с новината за падането на Одрин
Информация
Вид	ежедневник
Начало	24 август 1900 година
Край	1914 година
Редактор	Ставре Наумов
Главен редактор	Стоян Шангов, Симеон Радев
Език	български
Свързани вестници	„Поща“ „Шангова Вечерна поща“

Той е вестник за политика, литература, индустрия и икономия. Започва да се издава от Наум Тюфекчиев и Стоян Шангов в 1900, като излиза до 1914 година. Създаден е по инициатива на Борис Сарафов и доктор Никола Генадиев с цел подпомагане на македонската кауза.

Негов първи главен редактор е Стоян Шангов. До 11 януари 1902 г. се издава 3-4 пъти седмично (в понеделник, вторник, четвъртък и събота), а от тази дата нататък става ежедневник. Първоначалното мото на вестника е: „Вестник „Вечерна поща“ за политика, литература, икономия и индустрия“, но впоследствие се променя на „Новини от цял свят“. По-късно като съдружници във вестника влизат Ставре Наумов и Петър Михайлов. Русофобите Михайлов и Наумов, подкрепени от Симеон Радев по това време репортер на вестника и от Никола Генадиев, влизат в конфликт с яркия русофил Шангов. На 19 октомври 1908 година Шангов не е допуснат до редакцията на вестника от няколко въоръжени лица и е заменен като главен редактор от Радев.^[2] Радев е главен редактор до 1909 година, когато е заменен от Петър Н. Даскалов.^[3] Вестникът е с тираж 10 000 екземпляра.^[4] „Вечерна поща“ е вторият вестник в България, който провежда официалната линия на правителството на Димитър Петков.^[5]

Вестникът има голяма тежест в обществото, като с това се е съобразявал дори Фердинанд I. Според изследователя на българския печат доктор Борис Андреев, за времето си „Вечерна поща“ е водещ вестник на Балканите.^[6] Вестникът е определян за най-добрия независим български вестник за времето си.^[7]

Други редактори на вестника са Ставре Наумов, Петър Михайлов, Петър Даскалов, Матей Геров, Иван Коларов, Ради Радев, Емил Козак - Чермак, Димитър Михалчев, Никола Милев, Димитър Константинов, Александър Божинов и Иван Славов.^[8]

След изгонването си Шангов започва да издава свой вестник под същото име – „Вечерна поща“, наричан „Шангова Вечерна поща“ и „Вечерна поща“ започва да е наричана „Наумова Вечерна поща“. След раздялата започва упадъкът на вестника, засилил се с напускането на Радев. И двете издания намаляват цената си от 10 на 5 стотинки. В 1914 година Наумова поща минава в ръцете на печатаря Петър Глушков. Наумов остава известно време редактор, но по-късно е уволнен. Вестник „Дневник“ подкопава позициите на „Вечерна поща“ и в София, и в провинцията и вестникът спира.^[9]