Виенска академия за изящни изкуства

Виенската академия за изящни изкуства е обществено художествено училище във Виена, Австрия.

Мартин Фердинанд Квадал, „Зала за рисуване от натура във Виенската академия“, 1787 г.

Главният вход

Основната сграда

Основната сграда

Виенска академия за изящни изкуства
Akademie der bildenden Künste Wien
Основан	1692
Вид	държавен
Ректор	Йохан Фредерик Хартле
Студенти	1318 (Летен семестър 2012)
Местоположение	Виена, Австрия
Сайт	akbild.ac.at
Местоположение във Виена48.201389, 16.365278
Виенска академия за изящни изкуства в Общомедия

История

Академията за изящни изкуства във Виена е основана през 1692 г. като частна академия по модела на Accademia di San Luca и Académie Royale de Peinture et de Sculpture от кралския художник Петер Щрудел, който става неин ръководител (Praefectus Academiae Nostrae). През 1701 г. той е удостоен с благородническа титла от император Йозеф I като фрайхер (барон) на империята. При неговата смърт през 1714 г. академията временно е затворена^[1].

На 20 януари 1725 г. император Карл VI назначава французина Якоб ван Шупен като префект и директор на Академията, която се преосновава като Имперска и кралска академия за художници, скулптори и архитекти (на немски: К.К. Hofakademie der Maler, Bildhauer und Baukunst). След смъртта на Карл VI през 1740 г. академията е в упадък, но по време на управлението на дъщеря му Мария Терезия нов устав реформира академията през 1751 г. Престижът на академията нараства през деканството на Микеланджело Унтербергер и Паул Трогер през 1767 г. и при арцхерцогините Мария Анна и Мария Каролина Австрийска, които стават първите ѝ почетни членове. През 1772 г. се извършват допълнителни реформи в организационната структура. Канцлерът Венцел Антон Кауниц интегрира всички съществуващи художествени школи в Имперска и кралска обединена академия за изящни изкуства (на немски: К.К. vereinigten Akademie der bildenden Künste). Думата „обединена“ (vereinigten) по-късно отпада. През 1822 г. кабинетът за изкуство нараства значително със завещанието на почетния член Антон Франц де Паула Граф Ламберг-Шпринлищайн. Неговата колекция образува гръбнака на изложените във Виена творби от изобразителното изкуство^[2].

През 1872 г. австрийският император Франц Йосиф I ѝ дава нов статут, която я прави върховен държавен орган за изкуство. Нова сграда е построена по планове, проектирани от датския архитект Теофил Хансен в хода на оформлението на булевард „Рингщрасе“. На 3 април 1877 г. сградата на академията е открита в квартал Инерещат, интериорните довършителни работи, включително и таван с фрески от Анселм Фойербах, продължават до 1892 г.

През 1907 и 1908 г. младият Адолф Хитлер, дошъл от Линц, на 2 пъти е късан на приемния изпит за класа по рисуване. Пребивава във Виена, като живее с надбавката си за сираци и се опитва неуспешно да стане професионален художник. Продава свои любителски картини, предимно акварели, срещу оскъдно хранене, докато се премества от Виена в Мюнхен през май 1913 г.

След Аншлуса на Австрия с Нацистка Германия през 1938 и до 1945 г. академията е принудена да намали силно броя на еврейския си персонал. След Втората световна война академията е възстановена през 1955 г. и нейната автономия е потвърдена отново. През 1998 г. получава статут на университет, но запазва първоначалното си име. Понастоящем е единственият австрийски университет, в чието наименование липсва думата „университет“.

Структура

Академията е разделена на следните институти:^[3]:

• Институт за изящни изкуства, в който се помещават тринадесет отдела: Абстрактна живопис; Изкуства и цифрови медии; Изкуство и фотография; Изкуство и наука; Концептуално изкуство; Контекстуална живопис; Разширено изобразително пространство; Фигуративна живопис; Графични изкуства и техники за печат; Обект скулптура; Изпълняващо изкуство – скулптура; Видео и видео инсталация; Текстова скулптура^[4]
• Институт за теория на изкуството и културни изследвания (теория на изкуството, философия, история);
• Институт за опазване и реставрация;
• Институт за природни науки и технологии в изкуството;
• Институт за средно образование (занаятчийски, дизайнерски, текстилни изкуства);
• Институт за изкуство и архитектура.

Понастоящем академията има около 1300 студенти, почти една четвърт от които са чуждестранни студенти. Неговият преподавателски състав включва „звезди“ като Петер Слотердайк. Библиотеката му съдържа приблизително 110 хиляди тома, а „кабинетът за офорти“ (Kupferstichkabinett) има около 150 хиляди рисунки и отпечатъци. Колекцията му е сред най-големите в Австрия, използва се за академични цели, но архивите са отворени и за широката общественост.

Известни възпитаници

• Фридеш Шулек^[5] (*19.XI.1841 – †5.IX.1919)
• Мария Анвандер
• Алойс Арнегер
• Йоанис Аврамидис
• Уилям Бърчи
• Bernhard Cella
• Георг Декер
• Хелмут Диц
• Антонин Енгел
• Джоузеф Флек
• Хелмут Греф
• Готфрид Хелнвайн
• Волфганг Холега
• Ханс Холайн
• Алфред Хръдличка
• Корнелия Джеймс^[6]
• Готфрид Линдауер
• Франц Ксавиер Месершмид
• Урош Предич
• Константин Даниел Розентал
• Егон Шиле
• Рудолф Михаел Шиндлер
• Отмар Шимковиц
• Теодор Сокл
• Вили Соукоп
• Ото Вагнер
• Ервин Вурм
• Бруно Зах
• Вера Недкова

Други личности

• Карл Айген (1684 – 1762), студент, режисьор и професор
• Паул Трогер (1698 – 1762)
• Йохан Георг Плацер (1704 – 1761)
• Франц Антон Маулберч (1724 – 1796)
• Йозеф Мьосмер (1780 – 1845)
• Томас Ендер (1793 – 1875)
• Константин Данил (1802 – 1873)
• Алберт Цимерман (1808 – 1888)
• Рудолф фон Алт (1812 – 1905)
• Фридрих фон Шмит (1825 – 1891)
• Анселм Фойербах (1829 – 1880), професор (1873 г.)
• Рудолф Шварц (1840 – 1912)
• Менчи Клемент Чрънчич (1865 – 1930)
• Емил Фукс (1866 – 1929)
• Петер Беренс (1868 – 1940 г.)
• Максимилиан Либенвайн (1869 – 1926)
• Алоис Арнегер (1879 – 1963)
• Клеменс Холцмайстер (1886 – 1983)
• Леополд Мацал (1890 – 1956)
• Едуин Гринауер (1893 – 1964)
• Курт Вайс (1895 – 1966)
• Каспар Неер (1897 – 1962)
• Норберт Тролер (1900 – 1984))
• Грета Кемптон (1901 – 1991)
• Роланд Райнер (1910 – 2004)
• Лудвиг Мерварт (1913 – 1979)
• Йоанис Аврамидис (р. 1922 г.)
• Фриденсрайх Хундертвасер (1928 – 2000)
• Густав Пейхъл (р. 1928 г.)
• Антон Лемден (р. 1929 г.)
• Ернст Фукс (р. 1930 г.)
• Харун Фароки (1944 – 2014)
• Готфрид Хенлвайн (р. 1948 г.)
• Ф. Скот Хес (р. 1955 г.)
• Оз Алмог (р. 1956 г.)
• Дидрих Дидерикхсен (р. 1957 г.)
• Андреа Мария Дусл (р. 1961 г.)
• Даниел Рихтер (р. 1962 г.)
• Тамуна Сирбиладзе (1971 – 2016)
• Саед Даносян (1979 – 1985)