Виктор Ерофеев
руски писател и журналист From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Виктор Владимирович Ерофеев (на руски: Ви́ктор Влади́мирович Ерофе́ев) е съвременен руски писател, литературовед, радио- и телевизионен водещ.
Remove ads
Биография
Виктор Ерофеев е роден на 19 септември 1947 г. в Москва. Син е на съветския дипломат Владимир Ерофеев. Част от детството си, между 1955 и 1959 г., прекарва с родителите си в Париж, където баща му работи в посолството на СССР.
През 1970 г. завършва филологическия факултет на Московския държавен университет, а през 1973 г. – аспирантура в Института за световна литература. През 1975 г. защитава дисертация на тема „Достоевски и френският екзистенциализъм“.
Прочува се след публикацията на своето есе върху творчеството на Маркиз дьо Сад в списание „Вопросы литературы“ (1973).
През 1979 г. е изключен от Съюза на писателите заради организирането на самиздатския алманах „Метрополь“.
През 1982 г. заедно с Владимир Сорокин и Дмитрий Пригов създава литературната група ЕПС (Ерофеев-Пригов-Сорокин).
По разказа на Виктор Ерофеев „Живот с идиот“ композиторът Алфред Шнитке пише опера, премиерата на която се състои в Амстердам през 1992 г. През 1993 г. по същия разказ е заснет едноименен филм (режисьор Александър Рогожкин).
Виктор Ерофеев е член на Руския ПЕН център. Лауреат на наградата на името на Владимир Набоков (1992), кавалер на френските Орден на изкуствата и литературата (2006) и Орден на почетния легион (2013)[1].
Виктор Ерофеев е главен редактор на изданието The Penguin Book of New Russian Writing.
От февруари 1998 до август 2011 г. е автор и водещ на телевизионното предаване „Апокриф“ (ТВ канал „Культура“).
От януари 2003 до май 2011 г. е водещ на предаването „Eнциклопедия на руската душа“ по Радио „Свобода“.
През 2008 г. участва в реалити шоуто „Последният герой“ (руският аналог на американското реалити „Survivor“). Отказва да скочи в морето от борда на корабче и със скандал бива изключен още на първия ден.[2][3]
През януари 2014 г. участва в издание на предаването „Дилетанти“ по ТВ канала „Дождь“, където изказва мнението, че е трябвало Ленинград да бъде оставен на армията на Третия райх, за да бъде спасен животът на повече негови жители.[4][5][6]
От 2022 г. Ерофеев живее в Берлин. В едно интервю той казва: „Във всеки случай Европа не е емиграция за мен. Просто се отдалечих от цялата тази трагедия, за да я разбера по-добре“.[7]
Remove ads
Библиография
- Тело Анны или Конец русского авангарда. М., Московский рабочий, 1989, 64 с.
- В лабиринте проклятых вопросов. М., Советский писатель, 1990.
- Russkaja красавица. М., СП „Интербук“, 1990.
- Попугайчик. М., Огонёк, 1991.
- Русская красавица. М., АО Политекст, 1992.
- Русская красавица. Ставрополь, 1992.
- Избранное или Карманный апокалипсис. Третья волна, 1994.
- Русская красавица. М.-Тверь, 1994.
- В лабиринте проклятых вопросов. Тверь, 1996.
- Жизнь с идиотом. М., СП „Интербук“, 1991, 256 с.
- Страшный суд. Тверь, 1996, 576 с.
- Русская красавица. М., Подкова, 1998.
- Энциклопедия русской души. М., Подкова, 1999.
- Мужчины. М., Подкова, 1999.
- Бог Х.. М., Зебра Е, 2001.
- Пупок. М., Зебра Е, 2002.
- Русская красавица. М., Зебра Е, 2005.
- Избранные. М., Зебра Е, 2006.
- Русский апокалипсис. М., Зебра Е, 2008.
- Свет дьявола. М., Зебра Е, 2008.
- Акимуды. Рипол, 2012.
- Тело. Арт Ком Медиа, 2015.
- На български
- Добрият Сталин. Превод от руски Иван Тотоманов. Пловдив: Жанет-45, 2005, 327 с. ISBN 954-491-252-5[8]
- Живот с идиот. Разкази. София: Факел Експрес, 2008, 204 с. ISBN 978-954-9772-53-1
- Мъжете – тирани, мъжете – под чехъл. София: Факел Експрес, 2015[9]
Remove ads
Бележки
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads