Виланова Канавезе

Вилано̀ва Канавѐзе (на италиански: Villanova Canavese; на пиемонтски: Vilaneuva Canaveis, Виланеува Канавейз) е село и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположено е на 380 m надморска височина. Към 1 януари 2023 г. населението на общината е 1298 души,^[2] от които 49 са чужди граждани.^[3]

Виланова Канавезе Villanova Canavese
Виланова Канавезе 45.235182, 7.547521 Виланова Канавезе
Страна	Италия
Регион	Пиемонт
Провинция	Метрополен град Торино
Площ	4,03 km²[1]
Надм. височина	380 m
Население	1298 души (2023)
Кмет	Роберто Фереро (Гражд. листа) от 25 май 2014 г.
Покровител	Св. Максим Торински
Пощенски код	10070
Телефонен код	011
МПС код	TO
Официален сайт	www.comune.villanovacanavese.to.it
Виланова Канавезе в Общомедия

География, административно деление и население

Местоположение на община Виланова Канавезе в Метрополен град Торино

Виланова е хълмиста община, намираща се в района Канавезе.

Територията, характеризираща се с гъста мрежа от напоителни канали, обградени с тополови дървета, има разнообразен геометричен профил, с леки разлики в надморската височина. Виланова се намира близо до равнинния изход на потока Стура ди Ланцо.^[4]

Предлага възможност за интересни екскурзии в околността, като регионалният парк „Ла Мандрия“.^[4]

Има една местностː Прати.

Граничи със следните общиниː Гросо, Мати, Ноле, Кафасе и Фиано. Отстои на 21 km от Торино и на 130 km от Милано.^[5]

Населението (1298 души към 1 януари 2023 г.^[2]) живее предимно в общинската столица, а останалото население е разпределено в множество разпръснати къщи.^[4] Сред 49-те чужди граждани преобладават тези на Румъния (19 души). Български граждани липсват.^[3]

Топоним

Името ясно разкрива произхода на града, свързан с основаването през XI и XII век на селища в необитавани преди това райони, след някакво травматично събитие, природно или човешко.^[4] Произходът на тази община е свързан с основаването на населени центрове със специални привилегии между XI и XII век. Тези нови селища обикновено приемат имената „Боргофранко“, „Вилафранка“ или „Виланова“, и след това се характеризират с допълнителна географска спецификация, която в конкретния случай до 1885 г. е „di Mathi“ (на Мати) и впоследствие „Canavese“ (Канавезе).^[6]

История

Първите новини за Виланова датират от 1133 г., когато общността е поверена на презвитер (свещеник, натоварен с духовно управление), докато гражданската власт е представена от виконта на Баратония, господар на Кастелания Баланджеро, която включва освен Виланова и Мати.^[6]

През 1269 г. Виланова е предмет на договор за продажба между виконтите на Баратония и графовете на Биандрате.^[4]

През 1329 г. преминава у князете на Ахая, които му дават важни привилегии, а няколко години по-късно е преотстъпен на маркиза на Салуцо Манфред IV.^[4] През 1342 г. Жак Савойски-Ахая предоставя на Виланова нови привилегии, както и възможността за изграждане на укрепен заслон (ричето). Виланова всъщност е напълно разрушено няколко години по-рано поради война. След това продължава да бъде част от Кастелания Баланджеро до 1584 г., въпреки че запазва някои привилегии, потвърдени през 1378 и 1391 г.^[6]

По време на френското нашествие от 1705 г. Виланова е особено засегнато от грабежи и опустошения.^[6]

През 1927 г. община Виланова е премахната и е присъединена към Ноле; възстановява автономията си през 1947 г.

Виланова е малка община с територия, разделена на две от бурен поток – Стура ди Ланцо. Направени са многобройни опити да се свърже центърът с подселището Прати. Виланова получава истински мост едва през 70-те г. на XX век. До онзи момент има Пианка, т.е. пешеходната пътека, която остава в експлоатация до 60-те г. и следователно e станала почти в символ на общността Виланова.^[6]

Икономика

Селското стопанство играе важна роля в местната икономика и се основава на производството на зърнени култури, пшеница и зеленчуци; има и отглеждане на говеда, свине, кози и птици. Промишлеността се състои от малки компании, които работят в следните сектори: хранително-вкусова, текстилна, химическа, металургична, механична, строителна, добив на пясък, чакъл и глина, дърво, хартия, мебели и преработка на каучукови изделия и пластмаса. Третичният сектор няма значителни размери: дистрибуторската мрежа, от която е изграден, осигурява задоволяването на първичните потребности на общността, но не се предоставят по-квалифицирани услуги, като банкови.^[4]

Забележителности

Енорийска църква на Свети епископ Максим

Интериорът на енорийската църква

Енорийска църква „Свети Максим“

Енорийската църква (Chiesa Parrocchiale di San Massimo) първоначално църквата на укрепения заслон (ричето)

Руини на средновековна кула и Ричето

Тези руини вероятно наблюдателна, които са единственото доказателство за древния укрепен заслон (ричето). В документите укрепената зона на града често се определя както като рецептум, така и като каструм или вила, дори в случаите, когато се отнася просто за село, заобиколено от стени, а не за истински замък. След XVI век заслонът е безполезен, тъй като с появата на огнестрелните оръжия този тип защита вече не е подходящ. В документ от общинския архив пише, че голям ров огражда стената на заслона; след това изкопът е запълнен и изравнен, позволявайки използването му на частни лица, които го поискват.

Образование

• Една държана детска градина
• Едно държавно начално училище (от 1-ви до 5-и клас вкл.)
• Средните училища от първа степен (от 6-и до 8-и клас вкл.) са в Мати, Ноле, Кафасе и Фиано, а държавните училища от втора степен (от 9-и до 11-и или 12 клас вкл.) са в Чирие

Събития

• Патронен празник на Свети Максим Торински – 25 юни
• Вилекспо – предпоследния уикенд на юни. Панаир на Долно Канавезе, който привлича хиляди хора.