Вилхелм Дилтай

Вилхелм Дилтай (на немски: Wilhelm Dilthey) е германски историк на културата, психолог, социолог и философ, един от основоположниците на т. нар. „стара херменевтика“.

Вилхелм Дилтай Wilhelm Dilthey
германски психолог
Роден	19 ноември 1833 г. Бибрих, Германия
Починал	1 октомври 1911 г. (77 г.) Зайс ам Шлерн, дн. Италия
Погребан	Висбаден, Федерална република Германия
Националност	Германия
Учил в	Хайделбергски университет Хумболтов университет на Берлин
Работил във	Вроцлавски университет Базелски университет Хумболтов университет на Берлин Килски университет
Научна дейност
Област	Психология
Повлиян	Имануел Кант, Фридрих Шлайермахер, Георг Вилхелм Фридрих Хегел, Романтизъм, Джон Стюарт Мил
Повлиял	Ханс-Георг Гадамер, Хосе Ортега и Гасет, Рудолф Щайнер, Макс Шелер, Мартин Хайдегер, Карл Ясперс, Юрген Хабермас, Георг Миш, Макс Вебер
Вилхелм Дилтай в Общомедия

Биография

Родният дом на Дилтай в Бибрих

Роден е на 19 ноември 1833 година в Бибрих, Германия. Следва история, теология и философия в Берлин и Хайделберг. Промовира през 1864 с писана на латински език работа върху етиката на Шлайермахер. Същата година се хабилитира на тема върху моралното съзнание. Става професор в университетите в Базел (1867 – 1868), Кил (1868 – 1871), Вроцлав (1871 – 1882) и Берлин (1883 до 1908). Към 1900 г. Дилтай е основна фигура в германската философия на живота.

Умира на 1 октомври 1911 година в Зайс ам Шлерн (днес Италия) на 77-годишна възраст.

Научна дейност

Трудовете на Дилтай показват силно влияние на Кант и немския романтизъм на XIX век. Той въвежда разграничаването на „разбирането“ (на немски: Verstehen), характерно за хуманитаристиката, от „проясняването“ (на немски: Erklaren), присъщо на природната наука: така, математиката е методът на природните науки, a психологията е методът на науките за културата.

Дилтай отхвърля трансцендентализма и при все това е силно критичен към „лесния“ редукционизъм на поведението до физиологически причини от страна на експерименталните психолози по негово време. Според него разумът е кохерентно цяло и не може да се начупи на компоненти. Психологът има директен достъп до умствените процеси. Затова той може и трябва да остане на описателното ниво и там да прави своите обобщения. Дилтай е философски психолог и за Едуард Шпрангер и гещалт движението остава да осигурят експериментална подкрепа на неговите идеи.

Библиография

Гробът на Дилтай в Бибрих

• Einbildungskraft und Wahnsinn: Rede, gehalten zur Feier des Stiftungstages der militärärztlichen Bildungsanstalten am 2. August 1886 von Prof. Dr. Dilthey., 1886
• Über die Einbildungskraft der Dichter, 1878 (aus: Zeitschrift für Völkerpsychologie und Sprachwissenschaft)
• Einleitung in die Geisteswissenschaften. Versuch einer Grundlegung für das Studium der Gesellschaft und der Geschichte. Bd. 1. Duncker & Humblot, Leipzig 1883. (дигитално копие на изданието от 1922)
• Die Entstehung der Hermeneutik, 1900
• Das Erlebnis und die Dichtung, 1906; Kap. Goethe und die dichterische Phantasie
• Das Wesen der Philosophie, 1907
• Der Aufbau der geschichtlichen Welt in den Geisteswissenschaften, 1910
• Die Typen der Weltanschauung und ihre Ausbildung in den Metaphysischen Systemen, 1919
• Die geistige Welt
• Jugendgeschichte Hegels und andere Abhandlungen zur Geschichte des deutschen Idealismus
• Pädagogik. Geschichte und Grundlinie des Systems
• Studien zur Geschichte des deutschen Geistes. Leibniz und sein Zeitalter, Friedrich der Grosse und die deutsche Aufklärung, das achtzehnte Jahrhundert und die geschichtliche Welt
• Vom Anfang des geschichtlichen Bewusstseins. Jugendaufsätze und Erinnerungen
• Zur preussischen Geschichte. Schleiermachers politische Gesinnung und Wirksamkeit
• Die Glaubenslehre der Reformatoren, aufgefaßt in ihrem entwicklungsgeschichtlichen Zusammenhang. Eingel. und herausgegeben von Klaus H. Fischer, Schutterwald/Baden 2009, ISBN 978-3-928640-88-6

На български език

• Вилхелм Дилтай. Философия на светогледите (сборник), София: ЛИК, 1998.
• Вилхелм Дилтай. Същността на философията, София: ЕОН-2000, 2001.

Изследвания

• Знеполски, Ивайло. Херменевтични парадигми. Дилтай, Гадамер, Хабермас, Рикьор. С., Агата-А, 2004.
• Xристо Тодоров. Биографичният метод на Дилтай. – В: Nomina Essentiant Res. В чест на Цочо Бояджиев. Съст. Георги Каприев. С., Изток-Запад, 2011,