Вилхелм V Баварски

Вилхелм V Благочестиви (на немски: Wilhelm V. der Fromme; * 29 септември 1548, Ландсхут; † 7 февруари 1626, Шлайсхайм до Мюнхен) от династията Вителсбахи, е херцог на Бавария от 1579 до 4 февруари 1598 г., когато абдикира в полза на сина си Максимилиан I.

Вилхелм V Баварски Wilhelm V von Bayern
херцог на Бавария
Портрет от Ханс фон Аахен, 1589 г.
Роден	29 септември 1548 г. Ландсхут
Починал	7 февруари 1626 г. (77 г.) Обершлайсхайм, Германия
Погребан	Свети Михаил, Мюнхен, Федерална република Германия
Религия	католицизъм
Управление
Период	1579 – 4 февруари 1598
Наследява	Албрехт V
Наследник	Максимилиан I
Герб
Семейство
Род	Вителсбахи
Баща	Албрехт V (Бавария)
Майка	Анна Австрийска (1528 – 1590)
Братя/сестри	Мария Анна Баварска (1551 – 1608) Максимилиана Мария Баварска Фердинанд Баварски Ернст Баварски (1554 – 1612)
Съпруга	Рената от Лотарингия (22 февруари 1568)
Деца	Максимилиан I Мария Анна Баварска Филип Баварски Фердинанд Баварски (1577 – 1650) Албрехт VI Магдалена Баварска
Вилхелм V Баварски в Общомедия

Произход и брак

Той е вторият син на херцог Албрехт V и ерцхерцогиня Анна Австрийска (1528 – 1590), дъщеря на император Фердинанд I и принцеса Анна Ягелонина от Бохемия и Унгария, дъщеря на унгарския крал Владислав II.

На 22 февруари 1568 г. Вилхелм V се жени в Мюнхен за принцеса Рената от Лотарингия (1544 – 1602)^[1], дъщеря на херцог Франц I от Лотарингия и Кристина Датска, дъщеря на крал Кристиан II от Дания. Голямата сватба е празнувана в резиденцията на баща му в Мюнхен 18 дена. Празничната музика е композирана от Орландо ди Ласо. След това двойката се връща обратно в Ландсхут.

• 
  Вилхелм V и съпругата му Рената
• 
  Сватбата на Вилхелм V и Рената Лотарингска
  (от Николаус Солис, Мюнхен 1568)

Управление

Вилхелм става херцог на Бавария след смъртта на баща си през 1579 г. и се мести със съпругата си в Мюнхенската резиденция. През 1583 г. той се включва в Кьолнската война между Кьолн и Бавария, след като кьолнският архиепископ става протестант. След успешното завършване на войната, която струвала 700 000 гулдена, всички кьолнски курфюрсти и архиепископи се излъчват от редовете на Вителсбахите до 1761 г.

Вилхелм V построява в Мюнхен йезуитски манастир и от 1583 г. църквата „Свети Михаил“.

През 1587 г. той си осигурява монопола върху търговията със сол от Райхенхал за сметка на град Мюнхен.^[2] През 1589 г. Вилхелм започва да строи бирарията „Хофбройхаус“.

От 1594 г. херцогът започва да подготвя най-големия си син Максимилиан за управлението и на 4 февруари 1598 г. се отказва от властта.^[3] Той оставя за себе си годишен апанаж от 60 000 гулдена и се оттегля със съпругата си в новопостроения замък Вилхелминска Весте (Максбург) в Мюнхен на площад „Ленбах“.

Вилхелм V умира на 7 февруари 1626 г. и е погребан в църквата „Свети Михаил“ в Мюнхен.

Деца

Вилхелм V и Рената от Лотарингия имат 10 деца:^[4]

• Кристоф (*/† 1570)
• Кристина (1571 – 1580)
• Максимилиан I (1573 – 1651)

1. ∞ 1595 принцеса Елизабета Рената от Лотарингия (1574 – 1635)
2. ∞ 1635 принцеса Мария Анна Австрийска (1610 – 1665)

• Мария Анна Баварска (1574 – 1616) ∞ 1600 ерцхерцог Фердинанд II от Австрия, по-късно император
• Филип Баварски (1576 – 1598), кардинал и княз-епископ на Регенсбург
• Фердинанд Баварски (1577 – 1650), курфюрст на Кьолн, княз-епископ на Лиеж
• Eлеонора Магдалена (1578 – 1579)
• Карл (1580 – 1587)
• Албрехт VI (1584 – 1666) ∞ 1612 за принцеса Мехтхилд фон Лойхтенберг (1588 – 1634)
• Магдалена Баварска (1587 – 1628) ∞ 1613 херцог Волфганг Вилхелм от Нойбург

Литература

• Berndt Ph. Baader, Der bayerische Renaissancehof Herzog Wilhelms V. (1568 – 1579). Ein Beitrag zur bayerischen und deutschen Kulturgeschichte des 16. Jhdts.. Leipzig, Straßburg 1943* Jacob Stockbauer, Die Kunstbestrebungen am bayerischen Hofe unter Herzog Albert V. und seinem Nachfolger Wilhelm V. Nach den im Kaiserlichen Reichsarchiv vorhandenen Correspondenzacten. Wien 1874.
• Friedrich Anton Wilhelm Schreiber, Geschichte des bayerischen Herzogs Wilhelm V. des Frommen nach Quellen und Urkunden dargestellt. Ein Beitrag zur vaterländischen Geschichte, München 1860. Online-Digitalisat der BSB
• Susan Maxwell, The court art of Friedrich Sustris. Patronage in late Renaissance Bavaria. Farnham 2011.