Виталиано Позели

Виталиано Позели (на сицилиански: Vitaliano Poselli; на гръцки: Βιταλιάνο Ποζέλι) е италиански архитект, автор на много сгради в град Солун от края на XIX и началото на XX век. Позели е еклектик и съчетава европейски и ислямски стилистични тенденции. Сред творбите му има църкви, синагоги и джамии, но също така и частни жилища и обществени сгради.^[1]

Виталиано Позели Vitaliano Poselli
италиански архитект
Роден	7 юни 1838 г. Кастильоне ди Сичилия, Кралство на двете Сицилии
Починал	23 септември 1918 г. (80 г.) Солун, Гърция
Семейство
Братя/сестри	Салваторе Позели

Биография

Подпис на Позели на Йени джамия

Роден е на 7 юни 1838 година в Кастильоне ди Сичилия, Кралството на двете Сицилии, в семейството на Джузепе и Ида Позели. Учи архитектура в Рим. Първите му творби са в Катания. В 1867 година отец Боско му възлага постройката на църквата на „Свети Стефан“ в цариградското предградие Сан Стефано (Йешилкьой).^[1]

След като прекарва няколко години в столицата, в 1886 година Позели е изпратен от османското правителство в Солун, за да изгради ново държавно училище, по-късно сграда на Философския факултет на Солунския университет. В 1888 година се жени за 18-годишната Луиза Санкиони от Перуджа и се установява постоянно в Солун, където в сътрудничество с местните османски власти създава едни от най-важните обществени, административни, учебни и религиозни както и частни сгради за богати семейства.^[1]

В Солун са раждат осемте му деца - Примо, Секондо, Терзо, Ида, Кварто, Летиция, Куинто и Емилио. От 1895 година живее в двуетажна сграда на улица „Данглис“ № 6 - 8, която построява сам, а офисът му е последователно в Стоа „Ломбардо“ и в Стоа „Саул“.^[2]

Отличен е за работата си от султан Абдул Хамид II и католическата църква, а крал Виктор Емануил II му дарява сребърни съдове с инициалите си за възстановяването на италианската болница.^[2]

В 1911 година при избухването на Итало-турската война се установява в Болоня заедно с двамата си най-големи сина. В 1913 година умира жена му, а той самият умира в Солун на 23 септември 1918 година.^[2][3][4] Семейната гробница е в гробището Зейтинлък.^[2]

Творби

Име	Населено място	Построена	Разрушена	Снимка
Римокатолическа църква „Свети Стефан“	Сан Стефано	1867 г.	-
Карипиево имение	Солун	1870 - 1880 г.	-
Идадие	Солун	1887 г. - 1888 г.	-
Конак	Солун	1891 г.	-
Синагога „Бет Саул“	Солун	1898 г.	1943 г.
Мелница „Алатини“	Солун	1898 г.	-
Вила „Алатини“	Солун	1888 г.	-
Римокатолическа църква „Непорочно зачатие Богородично“	Солун	1899 г. - 1900 г.	-
Вила „Ида“	Солун	1886 г. - 1890 г.	1959 г. - 1960 г.
Османски казарми	Солун	1900 г. - 1901 г.	-
Арменска църква „Света Богородица“	Солун	1903 г.	-
Йени джамия	Солун	1902 г.	-
Сграда на „Банк Отоман“	Солун	1904 г.	-
Сграда на „Банк дьо Салоник“	Солун	1908 г.	-
Стоа „Ломбардо“	Солун		1967 г.
Стоа „Саул“	Солун		-
Вила „Морпурго“	Солун	1907 г.
Вила „Бардзаркян“	Солун	1907 г.	1961 г.
Насимбе хан	Солун	1909 г.	60-те години