Витамин B12

Bитамин B₁₂ е водоразтворим витамин, полезен за периферната и централната нервна система, поддържащ активността на имунната система и здравето на нервните ĸлетĸи – вĸлючително тези, необходими за сигнализиране на невротрансмитерите, и за образуването на защитно поĸритие на нервите, наречено миелинова обвивка на ĸлетĸата.^[1][2] Когато нивата на витамин B₁₂ са ниски, почти всички ĸогнитивни функции могат да бъдат нарушени.

Витамин B12
Свойства
Моларна маса	1355,38 g/mol
Идентификатори
PubChem	184933
ATC	B03BA
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго.
Витамин B12 в Общомедия

Дефицитът на B₁₂ в човешкия организъм може да доведе до храносмилателни нарушения и повишен рисĸ от сърдечни заболявания.

Витамин B₁₂ съдържа химичния елемент кобалт, поради което всички форми на витамина са известни като кобаламини. Метилкобаламин и 5-деоксиаденозилкобаламин са форми на витамин В₁₂, активни в човешкия метаболизъм. Често използвано име за субстанцията в медицинската литература е цианкобаламин.

През 1920 година Джордж Уипъл прави експерименти с животни, болни от сърповидноклетъчна анемия, като търси подходящо лечение на заболяването. Медикът открива, че след прием на големи количества черен дроб се наблюдава значително подобрение в състоянието им, като в продължение на няколко години този метод на терапия е бил единствен.

Няколко години по-късно в резултат на задълбочени проучвания е изолирано водоразтворимото вещество B₁₂, произвеждано от бактерии. Подробностите около строежа на витамина се изясняват през 1956 година от Дороти Ходжкин и нейния екип, след което започва масовото производство на витамина.

В човешкия организъм витамин В₁₂ постъпва чрез храната. Източниците на витамин В₁₂ са главно от животински произход: риба, черен дроб, месо (пилешко, пуешко, говеждо), мляко и млечни продукти, яйца.

Диагностика

Тъй като няма златен стандартен тест за дефицит на витамин В₁₂, се извършват няколко различни лабораторни теста, за да се потвърди подозираната диагноза.

Серумната стойност на витамин В₁₂ е по-скоро неподходяща, тъй като се променя късно, а освен това е относително нечувствителна и неспецифична.^[3]

Метилмалоновата киселина в урината или кръвната плазма се счита за функционален маркер на витамин В₁₂, който се увеличава, когато запасите от витамин В₁₂ са изчерпани.^[3] Въпреки това, повишените нива на метилмалонова киселина могат също да показват често пренебрегваното^[4] метаболитно нарушение, наречено комбинирана малонова и метилмалонова ацидурия (CMAMMA).^[5]

Най-ранният маркер за дефицит на витамин В₁₂ е ниското ниво на холотранскобаламин (holoTC), който е комплекс от витамин В₁₂ и неговия транспортен протеин.^[3]