Вицекралство Бразилия

Вицекралство Бразилия е колония на Португалската империя, просъществувала от откриването на Бразилия от португалците в началото на 16 век до превръщането на страната в част от Обединеното кралство Португалия, Бразилия и Алгарве през 1815 година.

Вицекралство Бразилия
1500 – 1815
Знаме        Герб
Вицекралство Бразилия през 1789 г.
Административни данни
Континент	Южна Америка
Столица	Салвадор (1540 г. – 1763 г.) Рио де Жанейро (1763 г. – 1815 г.)
Управление
Форма	Абсолютна монархия
Население
Религия	Католическа църква
Вицекралство Бразилия в Общомедия

История

Енженьо за преработване на захарна тръстика, в колониален Пернамбуко

Колонизацията на Бразилия започва през 1534 година, когато португалският крал Жуау III разделя територията на дванадесет наследствени капитании,^[1][2] но скоро този режим започва да създава проблеми и през 1549 година е назначен един общ генерал-губернатор на цялата колония.^[2][3] Португалците асимилират част от местните жители,^[4] докато други са заробени, избити при военни действия или загиват от европейски болести, към които нямат имунитет.^[5][6]

В средата на 16 век, захарта, произвеждана от захарната тръстика, става най-важният износен продукт на Бразилия^[7][8] и за да се справят с нарастващото търсене в Европа,^[5][9] португалците започват да докарват роби от Африка, главно от Ангола.^[10][11]

Публично бичуване на роб в Рио де Жанейро

С поредица от войни срещу французи, нидерландци^[12] и англичани през 16 и 17 век португалците постепенно разширяват своята територия по крайбрежието, а впоследствие навлизат във вътрешността на континента.^[13] През 1680 година те достигат на юг до брега на Ла Плата, на територията на днешен Уругвай и основават там укреплението Колония дел Сакраменто, преден пост срещу испанското влияние в региона.^[14]

В края на 17 век износът на захар започва да намалява,^[15] но откриването на злато във вътрешността предотвратява икономическия упадък на колонията.^[16] От цяла Бразилия, както и от Португалия, хиляди имигранти отиват на работа в златните мини в Минас Жерайс, Мато Гросо и Гояс.^[17]

През 1808 година португалското кралско семейство, бягащо от войските на френския император Наполеон Бонапарт, се установява в Рио де Жанейро и градът се превръща в столица на Португалската империя.^[18] Португалия и Бразилия участват в Наполеоновите войни на страната на Великобритания като временно окупират Френска Гвиана и днешен Уругвай.^[19] Важно последствие от войните е премахването на португалския монопол върху външната търговия на колонията, в резултат на което Бразилия за пръв път влиза в преки търговски отношения с други страни, главно с Великобритания. През 1815 година регентът Жуау премахва колониалния статут на Бразилия и страната става равноправна част от Обединеното кралство Португалия, Бразилия и Алгарве.^[18]