Владимир Николов (волейболист)

Владимир Николов е български волейболист. Той е роден на 3 октомври 1977 г. Висок е 200 см и тежи 95 kg. Играе на поста диагонал. Женен за Мая. Имат 4 деца, Александър, Симеон, които също се занимават с професионален волейбол и Филип и Дария. Започва да тренира на 11 години при Янка Прохорова. Заслужил гражданин на община Горна Малина за бронзов медалист от световното първенство 2006 г. в Япония (решение № 158 от протокол № 10/12.12.2006 г. на Общински съвет Горна Малина).

Вижте пояснителната страница за други личности с името Владимир Николов.

---

Владимир Николов
Персонална информация
Цяло име	Владимир Николов
Прякор	Владо
Дата на раждане	3 октомври 1977 г. (48 г.)
Място на раждане	София, България
Височина	200 см
Тегло	95 кг
Пост	диагонал
Отскок при атака	345 см
Отскок при блокада	325 см
Професионални отбори
1995 – 2002 2002 – 2003 2003 – 2006 2006 – 2007 2007 – 2008 2008 – 2011 2011 – 2012 2012 – 2013 2013 – 2014 Левски Сиконко Ердемирспор Тур Торе Ероуз Итас Диатек Бре Банка Ланути Копра Морфо Галатасарай АСЮЛ (Лион
Национален отбор
1997 – 2016 България
Владимир Николов в Общомедия

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Владимир Николов.

Клубна кариера

• Левски Сиконко (1995 – 2002);
• Ердемирспор-Турция(2002 – 2003);
• френския отбор Тур (Тур) (2003 – 2006);
• японския Торе Ероуз (2006 – 2007);
• италианския Итас Диатек (Тренто) (2007)/(2008);
• италианския Бре Банка Ланути (Кунео)(2008) / (2011);
• италианския Копра Морфо (Пиаченца) (2011) / (2012);
• турския Галатасарай (Истанбул) (2012) / (2013);
• френския АСЮЛ (Лион) (2013)^[1].

Награди

• 5 пъти шампион на България (1997, 1999, 2000, 2001, 2002),
• 2 пъти носител на купата на България – (2000 и 2001),
• шампион на Франция-2004,
• носител на купата на Франция (2005 и 2006),
• носител на Суперкупата на Франция-2005,
• Златен медалист от Шампионска лига-2005.
• Бронзов медалист от Световното първенство в Япония 2006 г.
• Бронзов медалист от Световната купа в Япония 2007 г.
• Шампион на Италия 2008 г. с Тренто
• Бронзов медалист от Европейско първенство в Турция 2009 г.
• носител на купата на CEV – 2010 г.
• Шампион на Италия 2010 с Бре Банка Ланнутти Кунео

В официални състезания регистрира 345 см отскок при забиване и 325 см – при блокада. На Олимпиадата в Китай през 2008 г., заедно с Матей Казийски, е най-резултатният играч за българския отбор. И двамата реализират по 82 точки (25,23% успеваемост). След Игрите в Пекин афишира желанието си за прекратяване на кариерата си в Националния отбор, но е разубеден.

През 2009 година е избран за капитан на националния отбор.

През 2010 година, въпреки седмото място на България в класирането на СП в Италия, Владо Николов е във върхова форма. Той е вторият най-резултатен играч с общо 168 точки, като само испанецът Перез го изпреварва с общо 173. В класацията за нападатели е пети с общо 135 завършени атаки или 53% успеваемост. 18-те аса му отреждат второ място сред най-добрите изпълнители на сервиз.

През същата година е обявен за най-добър диагонал в света.

През 2012 г. заявява, че повече няма да се състезава за националния отбор. През 2014 г. се завръща отново в националния отбор като втори диагонал, а през 2015 започва успешно като титуляр в груповите мачове от световната лига като най-успешния реализатор в отбора.

Обявен за Мъж на годината за 2015 г. на България.

На 8 май 2016 г. се провежда бенефисният му мач „Моята игра“. Хиляди фенове на българския волейбол се събират в арена „Армеец“, за да присъстват на събитието и да покажат подкрепата си към Владо Николов. Със събраните средства от билетите за срещата, той прави дарение на стойност 50 000 лева на Детското онкологично отделение към УМБАЛ „Св. Георги“. В мача взимат участие националният отбор на България, който се изправя срещу отбора на Звездите, в който играе Николов. Въпреки че националите повеждат в началото на играта, тимът на Николов печели с резултат 0:3. След края на мача, пред погледите на феновете, Владо Николов получава бяла лястовица и още куп признания. Той лично предава фланелката със знаменития номер 11, който е носил на гърдите си години наред, на едно от новите попълнения във волейболния национален отбор на България. По този начин невероятният български спортист слага край на кариерата си като волейболист.