Владимир Серафимов

Владимир Серафимов
български офицер

Звание	Полковник
Години на служба	1883 – 1918
Служи на	България
Род войски	Българска армия
Командвания	21^-ви пехотен полк
Битки/войни	Сливнишка битка, Пиротско сражение, Битка при Аламидере, Битка при Чеган
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	12 август 1860 г. ^{(стар стил)} Аджар, Пловдивско, Османска империя
Дата и място на смърт	7 април 1934 г. (73 г.) София, Царство България
Владимир Серафимов в Общомедия

Владимир Серафимов е роден на 12 август 1860 г.^[1] (по други данни на 23 август 1861 г.^[2]) в средногорското село Аджар, днес Свежен. Завършва Военното училище (София) с четвърти випуск и на 30 август 1883 г. му е присвоено първо офицерско звание подпоручик.

По време на Сръбско българската война (1885) командва 5^-а рота от 5^-и пехотен дунавски полк и участва в Сливнишко сражение (5 – 7 ноември). Проявява се и в разузнавателния отряд на ротмистър Бендерев (9 – 11 ноември), както и в завземането на Пирот (14 – 15 ноември). Участва в атаките на десния фланг, като с поверената му рота освобождава с. Градищница.

За проявената храброст през войната е награден с Орден „За храброст“ IV степен.^[3] След войната, на 24 март 1886 г. е повишен във военно звание поручик. Служи в 9^-и пловдивски полк. Полковник от 1909 г.

През Балканската война (1912 – 1913) е командир на 21^-ви средногорски полк. Освобождава Централните Родопи. Навсякъде са посрещнати сърдечно от българското население. Така е и в селата Карлуково, Петково, Давудово, Горно Дерекьой.

„Всички мъже бяха хвърлили фесовете си и бяха сложили на главите си вместо шапки бели аглоци“.

Лазар Даскалов, четник в четата на Стефан Калфа.^[4]

Удържа натиска на силни османски части край Аламидере на 21 октомври, въпреки че има заповед за оттегляне. Полковник Серафимов отказва да изпълни заповедта с думите:

„

„Няма да отстъпя на турците тези села, в които вчера ме посрещаха като освободител“.

“

По време на боевете под връх Средногорец, местното християнско население, включително жените и децата на село Аламидере (наименувано Полковник Серафимово през 1934 г.) снабдяват българските войски с храна, помагат им като носачи и водачи по каменистите пътеки.^[5] Бойният подвиг на средногорци влиза в историята под името „Родопската Шипка“.

Освобождава на 22 октомври с. Пашмакли, с. Устово и с. Райково (дн. Смолян).

„Населението се радваше и излизаше да ги посрещне. Те вървяха към Кавгаджик. Който имаше вино, ракия и тантура, изнасяше и ги черпеше. Ние обикаляхме и гледахме българските офицери. Силно чувство на радост, признателност е обич към всичко българско ни обхващаше“.

Атанас Сулинанджиев от село Устово.^[6]

„Приемът на нашите войски от местните българи беше сърдечен и задушевен. Оплаканите лица на жените, облечени в пъстрите родопски носии, ни срещнаха приветливо. Мъжете и дори невръстните деца предлагаха своите услуги, за да помогнат. Едните и другите се чудеха как и с какво да гостят българския войник“.

поручик Константин Лукаш, взводен командир в 21-ви пехотен Средногорски полк^[1] Работил е и към Главното интендантство.^[7]

В хода на преследването на дезорганизирания противник освобождава на 1 ноември с. Голям палас (дн. Рудозем).

За проявената храброст през войната е награден с Орден „За храброст“ III степен.

По време на Междусъюзническата война полковник Серафимов командва 21-ви и 9-и полк в битката при Криволак.^[8]

През Първата световна война е командир на I бригада от Осма тунджанска дивизия. Отличава в боевете при с. Чеган в хода на Леринската операция.^[9] Уволнява се от армията на 31 октомври 1918 г.

Военен орден „За храброст“ IV степен (21 април 1886)
Възпоменателен медал За участие в Сръбско-българската война 1885, сребърен (15 август 1887)
Царски орден „Св. Александър“ V степен без мечове (14 февруари 1896)
Народен орден „За военна заслуга“ V степен
Народен орден „За военна заслуга“ IV степен (14 февруари 1903)
Знак „За 20 години отлична служба“
Възпоменателният кръст „За независимостта на България 1908 година“ (1909)
Военен орден „За храброст“ III степен (Балканска война)
Царски орден „Св. Александър“ IV степен без мечове
Царски орден „Св. Александър“ III степен с мечове
Орден „За заслуга“ сребърен
Орден „Свети Станислав“ III степен, Руска империя
Военен кръст „За заслуги“, Австро-Унгария (Първа световна война)
Орден „Лъв и слънце“, Персия

Владимир Серафимов

Биография

Памет

Военни звания

Награди

Признателност

Потомци

Бележки

Wikiwand - on