Владимир Смирнов
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Владимир Николаевич Смирнов е български и съветски актьор.
Биография и творчество
Роден е на 22 юни 1942 г. Баща му, Николай Смирнов, е авиатор, който изчезва безследно със самолета си по време на Втората световна война край Сталинград. Майка му, Мария Павловна Смирнова, е пътуваща актриса и изпълнителка на цигански романси. В ранните си години живее в Ярославл, където го възпитава неговата баба Клавдия Фьодоровна Смирнова. След това постъпва в Суворовско училище.
През 1965 г. завършва Ленинградския държавен институт за театър, музика и кинематография в класа по актьорско майсторство на руския педагог Борис Вулфович Зон. След своето дипломиране Смирнов е назначен в Ленинградския театър на Ленинския комсомол, а дебютната му роля е Кросното/Магарето от „Сън в лятна нощ“ на Шекспир.
През 1965 г. се запознава с българката Силвия Спасова, студентка във ВИТИЗ. На следващата година я последва в България, където сключват брак. Той започва своята кариера на актьор в българското кино и театър. Измежду известните му роли е тази на Боев във филма „Сбогом, приятели!“.
Работи в Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ Шумен, Драматично-куклен театър (Враца), Драматичен театър „Йордан Йовков“ Толбухин и Народен театър за младежта до 1990 и от 1993 г.[поясни]
Владимир Смирнов умира на 58 години на 10 август 2000 г. след тежък инсулт.
Remove ads
Награди и отличия
- Заслужил артист (1980).
- Награда „Златна роза“ за филма „Сбогом, приятели!“.
Театрални роли
- „Ромео и Жулиета“ (Уилям Шекспир) – Ромео
- „Коварство и любов“ (Шилер) – Фердинанд
- „Тримата мускетари“ (Александър Дюма - баща) – Д'Артанян
- „Моят син Володя“ (Ю. Яковлев) – Ленин
- „Севилският бръснар“ (Бомарше) – Фигаро
- „Мартин Идън“ (Джек Лондон) – Мартин Идън
- „Нашествие“ (Леонид Леонов) – Таланов
- „Разбойник“ (Карел Чапек) – разбойникът
- „Васа Железнова“ (Максим Горки) – Пятьоркин
- „Варвари“ (Максим Горки) – Степан Лукин
- „Оливър Туист“ (Чарлз Дикенс) – Бил Сайкс
- „Единственото време“ (Тургенев) – Нежданов
- „Сини коне на червена трева“ (Михаил Шатров) – Ленин
- „Дундо Марое“ (Марин Държич) – Попив
- „Сезонът на големите дъждове“ (Георги Богданов)
- „Съдете се сами“ (К. Георгиев) – бронза
- „Любов необяснима“ (Недялко Йорданов) – Атанас Желев
- „Прозорци“ (Емил Манов)
- „Вълкът и седемта козлета“ (мюзикъл на Димитър Димитров) – вълкът
Телевизионен театър
- „Един непредвиден приятел“ (1984) (Робер Тома)
- „Дневникът на един руски полковник“ (1977) (К. Василиев) – генерал Скобелев
- „Оптимистична трагедия“ (1977) (Всеволод Вишневский)
- „Севилският бръснар“ (1974) (от Пиер дьо Бомарше), мюзикъл - Фигаро
- „Гълъбицата“ (1970) (Алексей Коломец)
Филмография
Remove ads
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads