Владимир Соловьов

Владимир Сергеевич Соловьов (на руски: Владимир Сергеевич Соловьев; 28 януари 1853 – 13 август 1900) е руски философ, поет, публицист и литературен критик. Син е на руския историк Сергей Соловьов и брат на руския писател Всеволод Соловьов.

Владимир Соловьов Владимир Сергеевич Соловьев
руски философ и поет
Роден	28 януари 1853 Москва, Руска империя
Починал	13 август 1900 (47 г.) село Узкое, край Москва, Руска империя
Погребан	Новодевическо гробище, Хамовники, Русия
Националност	Русия
Учил в	Историко-филологически факултет на Московския университет Московска духовна академия
Работил в	Императорски московски университет Санктпетербургски държавен университет
Философия
Регион	руска философия
Епоха	философия на 19 век
Школа	платонизъм, християнски мистицизъм, руски символизъм
Идеи	богочовечество
Повлиян	Николай Бердяев, Сергей Трубецкой, Александър Блок, Андрей Бели, Александър Кожев
Семейство
Баща	Сергей Соловьов
Съпруга	няма
Владимир Соловьов в Общомедия

Биография

Владимир Соловьов е роден в Москва на 28 януари (16 януари стар стил) 1853 г., в семейството на известния руски историк Сергей Соловьов. По майчина линия негов прадядо е украинският философ Григорий Сковорода (1722 – 1794).

В 1864 – 1869 година завършва Пета мъжка гимназия в Москва, в която е записан направо в трети, вместо в първи клас.^[1] На 20 години, през 1873 г., завършва Историко-философския факултет на Московския университет, а година по-късно защитава магистърска дисертация на тема „Кризата на западната философия (против позитивистите)“ („Кризис западной философии (против позитивистов)“). От началото на 1875 година преподава в Московския университет. През същата година е изпратен на продължителна научна командировка в чужбина. За година и половина посещава Англия, Франция, Италия, Египет и др. В Лондон се занимава с изследвания върху текстове от мистическите учения, гностическата литература, индийската и средновековната философия, Кабала и др. В Египет има мистически преживявания, които претворява в свои стихотворения (напр. „Три срещи“ („Три свиданья“)). Връща се в Москва и на 14 февруари 1877 г. подава оставка като преподавател в Московския университет, след което започва да чете лекции към Санктпетербургския университет. Същата година се запознава с Фьодор Достоевски. През 1880 г. защитава докторска дисертация на тема „Критика на отвлечените начала“ („Критика отвлеченных начал“).

На 28 март 1881 г. в публична лекция призовава за помилването на убийците на Александър II, като апелира за християнски морал. Поради конфликт с официалните власти си подава оставка като преподавател в университета. Според А. Ф. Лосев причина за напускането му е и това, че не харесва преподаването с неговите задължителни моменти – програми, графици и т.н. ^[2] След този период се отдава на свободна писателска дейност, като пише различни статии и произведения на философска, религиозна, църковна, социално-политическа и естетическа тематика. Своят най-голям труд „Оправдание на доброто“ („Оправдание добра“) издава през 1897 г.

Умира на 13 август (31 юли стар стил) 1900 г., в село Узкое, край Москва.

Философия

Във философските си идеи Владимир Соловьов намира сродство с философи като Шелинг, Платон, Якоб Бьоме, Хегел, Плотин, гностицизма, Кабала и др. Превежда Вергилий, Данте, Микеланджело, Петрарка, Платон, Хайне, Шилер и др.

Влияние

Владимир Соловьов повлиява творчеството на Николай Бердяев, Павел Флоренски, Сергей Булгаков, Николай Лоски, Семьон Франк, Андрей Бели, Валери Брюсов, Александър Блок, Вячеслав Иванов, Фьодор Достоевски и др.

Съчинения

• „Кризата на западната философия (против позитивистите)“, 1875 („Кризис западной философии (против позитивистов)“)
• „Софùя. Начала на вселенското учение“, 1876 („Софùя. Начала вселенского учения“)
• „Философски начала на цялостното знание“, 1877 („Философские начала цельного знания“)
• „Критика на отвлечените начала“, 1880 („Критика отвлеченных начал“)
• „Лекции за Богочовечеството“, 1881 („Чтения о Богочеловечестве“)
• „За духовната власт в Русия“, 1881 („О духовной власти в России“)
• „Три речи в памет на Достоевски“, 1883 („Три речи в память Достоевского“)
• „Духовните основи на живота“, 1884 („Духовнье основье жизни“)
• „Еврейството и християнския въпрос“, 1884 („Еврейство и християнский вопрос“)
• „Великият спор и християнската политика“, 1887 („Великий спор и християнская политика“)
• „Националният въпрос в Русия“, 1888 („Национальный вопрос в России“)
• „Руската идея“, 1888 („Русская идея“)
• „Русия и Вселенската Църква“, 1889 („Россия и вселенская церковь“)
• „Общият смисъл на изкуството“, 1890 („Общий смысл искусства“)
• „За упадъка на средновековното световъзприемане“, 1891 („Об упадке средневекового миросозерцания“)
• „Смисълът на любовта“, 1892 – 1894 („Смысл любви“)
• „Спор за справедливостта“, 1894 („Спор о справедливости“)
• „Мохамед, неговия живот и религиозно учение“, 1896 („Магомет, его жизнь и религиозное учение“)
• „Византизъм и Русия“, 1896 („Византизм и Россия“)
• „Оправдание на доброто“, 1897 („Оправдание добра“)
• „Житейската драма на Платон“, 1898 („Жизненная драма Платона“)
• „Идеята за свръхчовека“, 1899 („Идея сверхчеловека“)
• „Теоретична философия“, 1899 („Теоретическая философия“)
• „Три разговора. Кратка повест за антихриста“, 1900 („Три разговора. Краткая повесть об антихристе“)