Владимир Стойчев

Владимир Димитров Стойчев e български офицер, генерал-полковник, военен, политически и спортен деец.

Владимир Стойчев
български генерал, политик и спортен деец
Звание	генерал-полковник
Години на служба	1912 – 1945
Служи на	Българска армия
Род войски	кавалерия
Командвания	Първа българска армия
Битки/войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война Втора световна война
Награди	медал „За победата над Германия във Великата Отечествена война 1941 – 1945 г.“ Герой на Народна република България Герой на социалистическия труд Орден „Георги Димитров“ Кутузов
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	24 март 1892 г. Сараево, Австро-Унгария[1][2][3] или София, България[4][5][6][7]
Дата и място на смърт	27 април 1990 г. (98 г.) София, България
Друга дейност	Народен представител в: II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС
Владимир Стойчев в Общомедия

Биография

Роден е на 24 март 1892 г. или на 7 април 1893 г.^[7] или 1892^[8]. Майка му е от албански произход. Елена Петрович, е дъщеря на Петро Петрович – Петраки Ефенди, знатен гражданин на Сараево. Неин брат е Аристотел Петрович, първият християнин кмет на Сараево след 1918 г., в новосъздадената държава. Владимир няма и 6 месеца, когато младото семейс­тво Стой­чеви се зав­ръща в Бъл­гария и се установяват в София. Баща му, габровецът Димитър Стойчев е адютант на княз Александър Батенберг, дипломиран юрист в Швейцария и военен прокурор в делото срещу Морено Грасияни. Димитър Стойчев умира, още когато младият Владимир е на 11 г. Майката Елена успява да изпрати сина си при сестра си Даница във Виена. Неин съпруг е офицерът от кавалерията Артур фон Понграц, унгарец, потомствен благородник от Наг Сент Миклош, който по това време е адютант на император Франц Йозеф. С неговото съдействие във Виена младият Стойчев учи 7 години в австрийско средно военно училище „Мария Терезия“, където е заедно със синовете на короновани особи и богаташи от цял свят. Освен на учението, Стойчев залага и на спорта.

Взема участие в Балканските войни (1912 – 1913) и в Първата световна война (1914 – 1918). След това завършва Военното училище и Военната академия в София.

Изрезка от Дневни новини, Варна; бр. 7 24 юли 1924. стр. 2.

Като отличен ездач и спортист, Владимир Стойчев представя страната на олимпиадите в Париж (1924)^[9] и Амстердам (1928) ,^[10] както и на други международни конни състезания. За победата си на състезанието в Люцерн през 1924 е награден с голяма сребърна купа и специалното звание „маестро“ на конния спорт. В периода 1931 – 1934 г. е военен аташе на България във Франция и Великобритания. Той е известен с ексцентричното си поведение, като при заминаването си за Париж издейства лично от цар Борис III дотам да бъдат превозени на държавни разноски неговите два коня.^[10]

През 1934 г. става началник на Софийската кавалерийска школа. Той е член на Военния съюз, който на 19 май 1934 г. организира военния преврат, но година по-късно е изолиран от управлението от цар Борис III. На 18 октомври 1935 г. Стойчев е уволнен от армията, заедно с други висши офицери, заподозрени в участие в опита за преврат.^[11] Отстранен е и от спортен клуб АС-23. През следващите години неколкократно е интерниран.

През 1944 година Владимир Стойчев е сред активните дейци на Военния съюз, който изиграва решаваща роля в осъществяването на Деветосептемврийския преврат. В нощта на акцията той е натоварен със завземането на телеграфната и телефонна станция (по това време евакуирани в сградата на Българската народна банка), а след това с довеждането в София на регентите, за да подпишат актовете за назначаване на новото правителство.^[10] След преврата Стойчев става член на Бюрото на Националния съвет на Отечествения фронт. Той е произведен в генералско звание и става член на БКП.^[7][12]

Посещение на маршал Толбухин в Главния щаб на Първа българска армия в Унгария през март 1945 г.

По време на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия (1944 – 1945) е командир на Първа българска армия. Под негово командване тя достига най-далечния рубеж на българската войска – Австрийските Алпи. На 8 май 1945 в Клагенфурт генерал-лейтенант Стойчев подписва споразумение за демаркация с командващия Пети корпус от Осма британска армия ген. Чарлз Кейтли. Ген. Владимир Стойчев е част от българската делегация на Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва, проведен на 24 юни 1945 г.^[13] Той е единственият чуждестранен офицер на парада.

След 9 септември 1944 г. става председател на футболния отбор АС-23, а през ноември и на обединения Чавдар (София).

От 1945 г. до 1947 г. Владимир Стойчев е политически представител на България във Вашингтон и в Организацията на обединените нации (ООН). След завръщането си в България е избран за председател на Върховния комитет за физкултура и спорт при МС. През 1951 г. му е открито отчетно наблюдателно дело с псевдоним „Коняр“ от страна на Държавна сигурност по подозрение, че работи за френското разузнаване^[14]. От 1952 г. до 1982 г. е председател на Българския олимпийски комитет (БОК), а до 1990 г. е негов почетен председател. През 1952 г. е избран за член на Международния олимпийски комитет (МОК), какъвто продължава да бъде до 1987 г.

Народен представител в XXVII, XXVIII, XXIX, XXX, XXXI, XXXII, XXXIII, XXXIV и XXXV народно събрание между 1949 и 1990 г.

Умира на 27 април 1990 г. в София. Днес той е патрон на Спортното училище на ЦСКА „Генерал Владимир Стойчев“ с държавно финансиране.

Памет

• От 1 септември 1974 г. Спортното училище на ЦСКА носи името „Генерал Владимир Стойчев“.
• На генерал Владимир Стойчев е наречена улица в квартал „Студентски град“ в София (Карта).
• На 22 октомври 2014 година е открит бюст-паметник на ген. Владимир Стойчев пред сградата на Министерството на младежта и спорта в София.
• На 24 февруари 2017 г. в Музея на съобщенията в Централна поща е пусната пощенска марка с лика на ген. Стойчев.
• 8 юни 2017 г. в град Жуков (Русия) е открита улица на името на ген. Владимир Стойчев.

Военни звания

• Портупей-юнкер (1912)
• Подпоручик (22 септември 1913(1914?))
• Поручик (5 октомври 1916 (1917?))
• Капитан (1 април (юли?) 1919)
• Майор (1 януари 1928)
• Подполковник (3 септември 1932)
• Полковник (3 октомври 1936)
• Генерал-майор (3 октомври 1944?)
• Генерал-лейтенант (18 октомври 1944)
• Генерал-полковник (22 септември 1954)

Награди

• ‎Орден „За храброст“ I ст.
• ‎Орден „За храброст“ II ст.
• ‎Орден „За храброст“ III ст.
• ‎Орден „За храброст“ IV ст.
• два пъти удостоен с почетното звание Герой на Народна република България“ (1978, 1982^[15])
• Герой на социалистическия труд“ (1964)^[16])
• – Орден Георги Димитров (1964)
• – Орден Георги Димитров (1973)
• – Орден "13 века България
• Орден „За народна свобода 1941-1944“ I ст.
• Орден „Девети септември“ I ст. с мечове
• Орден „Михаил Кутузов“ I ст. (СССР)
• Орден „Александър Суворов“ I ст. (СССР)
• Орден на Почетния легион офицерски кръст
• Орден „За заслуга“ (Франция)
• Орден „За военна заслуга“ I ст. (Испания)
• Орден „Партизанска звезда“ I ст. (Югославия)