Влатадес

Влатадес (на гръцки: Μονή Βλατάδων) или Чауш манастир^[1] е средновековна църква на Вселенската патриаршия в македонския град Солун, Гърция. Църквата е католикон и единствена оцеляла сграда на едноименния манастир, съществувал през византийската и османската епоха. Днес манастирът е ставропигиален.^[2] От 1988 година е част от обектите на световното наследство на Юнеско като част от Раннохристиянските и византийските паметници в Солун.^[3][4][5]

Влатадес Μονή Βλατάδων
Общ изглед
Местоположение в дем Солун40.64183, 22.95447
Вид на храма	православна църква
Страна	Гърция
Населено място	Солун
Религия	гръцка православна църква
Вероизповедание	Вселенска патриаршия
Епархия	ставропигия
Тип на сградата	кръстокуполен храм
Изграждане	XIV век
Статут	действащ храм
Влатадес в Общомедия

История

Църквата е разположена в Горния град, на улица „Ептапиргио“, на стръмен терен. Манастирът е основан малко след средата на XIV век. Ктитори са братята монаси Доротей и Марк Влатис (Δωρόθεος, Μάρκος Βλατής), ученици и последователи на Григорий Палама. Манастирът е посветен на Христос Вседържител и днес храмовият му празник е Преображение Господне на 6 август. След падането на Солун в ръцете на османските турци в 1430 година, манастирът е превърнат в джамия. Скоро обаче е възстановен като християнски храм и в 1446 година със султански ферман на манастира са дадени специални привилегии. С времето манастирът се сдобива с различни собствености в града и извън него, като църквите „Света Богородица Лагудяни“, „Свети Николай Сирак“, „Свети Атанасий“.^[2]

Архитектура

„Трима момци и огнената пещ“, стенопис то 1360 - 1380 г.

Католиконът е кръстокуполен храм с осмоъгълен тухлен купол в центъра и затворен трем на западната, северната и южната страна, завършващ с два параклиса на изток. Северният параклис, северната, западната част и малко от южната част на трема са по-късно добавки – вероятно от 1801 година. В 1907 година е добавен отворен трем на юг и малък портик на западната страна.^[2]

Във вътрешността има запазени ценни стенописи от 1360 – 1380 година, чийто стил се отличава с тържественост, сдържани емоции и елегантни движения. В храма се пазят много икони от XII до XIX век, мощи и голяма сбирка ръкописи и документи, включително имперски хрисовули, патриаршески сигилии и османски фермани.^[2]