Военновъздушни сили на Северна Корея
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Военновъздушните сили на Северна Корея (официално Корейски народни военновъздушни сили) представляват ВВС на Северна Корея. Със своите 110 000 души военнослужещи те са второто най-голямо звено в Корейската народна армия след Сухопътните войски. ВВС разполагат с между 1200 и 1500 летателни апарата. Създадени са на 20 август 1947 г.
Структура
Щабът на ВВС има следния състав: химически, инженерен, комуникационен, криптографски, наборен, финансов, медицински, метеорологичен, кадрови, разузнавателен, оръжеен, учебен отдели, както и звено по конструкцията и отбранителна рота. Персоналът наброява около 110 000 военнослужещи, подбирани с набор или доброволно от други звена на КНА. Военнослужещите са по-уважавани, освен това те получават по-големи хранителни дажби, получават по-големи заплати и премии и за празниците получават специални дажби от говеждо месо. Освен това възнагражденията им се увеличават допълнително, ако имат повече летателни часове в нощни или лоши метеорологични условия. Службата за обикновени войници е до 4 години, а за командири и военни с висши звания – до 30 години в зависимост от звеното, което управляват. Главнокомандващ на ВВС от 1995 г. насам е генерал-полковник О Гум-чол.
Remove ads
Обучение
Изискванията за военнослужещите във ВВС са много по-високи, отколкото тези за сухопътните войски или военноморския флот. В резултат на това членовете на ВВС разполагат със значително по-добро образование, технически знания и идеологическа насоченост, отколкото средното за страната ниво. Пилотите имат право да избират вида летателен апарат, който да управляват в бъдеще, и от това зависи начинът, по който те ще бъдат обучени. Основният тренировъчен център е в Кимчек. Обучението трае различно, най-често между 1 и 3 години.
Remove ads
Оборудване
Трудно е да се определи с точност вида техника, с която Северна Корея разполага. По традиция най-остарялото оборудване се използва за огнева поддръжка. На сателитни снимки може да се види част от него, но страната е изградила и масивна подземна инфраструктура, както и летища с изкуствени самолети за заблуда.
Remove ads
Противовъздушна отбрана
- Хвасун-чон – 5000+
- 9К34 Стрела-3 – стотици
- 9К38 Игла – 550+
Радари
Remove ads
Бази [10]
Северозапад
- Уйчу – 24-ти Въздушен полк. Оборудване: бомбардировачи H-5. ()
- Панхьон – 2500-метрова писта, оборудване: Шенян J-5 ()
- Течон – 5-а транспортна дивизия, оборудване: Ан-2; 2000-метрова писта ()
- Кечхън – изтребителна база на 1-во въздушно командване, 35-и въздушен полк; оборудване: Шенян J-6; 2500-метрова писта ()
- Пукчхан – изтребителна база на 60-и въздушен полк и въздушнотранспортен полк; оборудване: МиГ-23МЛ, МиГ-23УБ, МиГ-15УТИ; 2500-метрова писта ()
- Самчанкол – въздушнотранспортен полк; оборудване: Ми-2 ()
- Канчхън – въздушнотранспортен полк; оборудване: Z-5, Ми-2, Ми-8
Далечен североизток
- Самчийон – тренировъчен полк; оборудване: МиГ-15УТИ ()
- Хесан – тренировъчен полк; оборудване: Ан-2 ()
- Хвансувон – 72-ри въздушен полк; оборудване: Шенян J-6 и Нанчан Q-5 ()
- Килчу – тренировъчен полк; оборудване: Ми-2 ()
- Оран – щаб-квартира; тренировъчен и въздушен полк; оборудване: МиГ-15УТИ и H-5 ()
- Чанджин – тренировъчен полк; оборудване: вероятно Як-18/CJ-6 ()
Западен бряг и Пхенян
- Ончон – 57-и въздушен полк; оборудване: МиГ-19, МиГ-29, МиГ-29УБ ()
- Хванчу – щаб-квартира, 3-то военновъздушно командване, 56-и въздушен полк; оборудване: МиГ-21У, МиГ-21ПФ, Шенян J-7()
- Кваил – 4-ти въздушен полк ()
- Тетан – бомбардировъчен полк с близо 20 Ил-28, които могат да достигнат Сеул за 10 минути. ()
- Пхенян – международно летище на Пхенян ()
- Мирим – малко транспортно летище, използвало се е за доставки на сухопътните войски, от сателит днес изглежда изоставено ()
Източен бряг
- Токсан 2-ро въздушно командване; оборудване: МиГ-21ПФ, J-7 ()
- Сондок – въздушнотранспортен полк; оборудване: Ан-2 ()
- Ковон – въздушнотранспортен полк; оборудване: Z-5, Ми-8
- Пакхон – въздушнотранспортен полк; оборудване: Z-5, Ми-2, Ми-8
- Вонсан – въздушен полк; оборудване: F-6, МиГ-21/F-7 ()
Демилитаризирана зона
- Чунхва – щаб-квартира и въздушно командване
- Коксан – 86-и въздушен полк; оборудване: МиГ-21У, МиГ-21ПФ, Нанчан Q-5, вероятно Чънду J-7 ()
- Хьон – въздушен полк; оборудване: Шенян J-5 ()
Remove ads
Източници
Вижте също
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads