Военноморски сили на Турция

Военнноморските сили на Турция (на турски:Türk Deniz Kuvvetleri), или турски флот (на турски: Türk Donanması) е военноморската служба на турските въоръжени сили.

Военноморски сили на Турция
Türk Deniz Kuvvetleri
Герб на Турските ВМС
Информация
Основана	1081 г. Първи турски флот в Егейско море 1390 г. Като Първа Османска Военнормоска дирекция „Капитан на моретата“ 1867 г. Като Османско министерство на флота 10 юли 1920 г. Като Дирекция по Военноморските дела 1 юли 1949 г. Като Командване на Военноморските сили на Турция
Държава	Турция
Клон	Въоражени сили на Турция
Тип	ВМС
Роля	Морско сражение
Размер	45,000 персонал
Мото	„Винаги готови“
Цветове	Синьо, Бяло & Жълто
Марш	Марш на Турските ВМС
Годишнини	27 септември
Началник	Яшар Гюлер
Командири
Текущ командир	Адмирал Аднан Йозбал
Емблеми
Емблема на командния щаб
Емблема на морската авиация	Naval Aviation Roundel
Вимпел на мачта	Masthead Pennant
Военноморски сили на Турция в Общомедия

Военноморският флот може да проследи своя произход обратно до първите турски флоти, които плават по Егейско море в края на 11 век, флотите на анадолските бейлици през 14 век, а и до османския флот. Съвременните военноморски традиции и обичаи на турския флот обаче могат да бъдат проследени до 10 юли 1920 г., когато той е създаден като Дирекция по военноморските дела по време на турската война за независимост, водена от Мустафа Кемал Ататюрк. От юли 1949 г. службата е официално известна като турски военноморски сили.

През 2008 г. турският флот е имал активна численост от 48 600 души; тази цифра включва бригада морска пехота, както и няколко отряда на специалните сили и командосите. Към началото на 2021 г. флотът експлоатира голямо разнообразие от кораби и 60 морски самолета.^[1][2]

Подсекретариат

Турският линеен крайцер „TCG Явуз“ в новия плаващ док на морската корабостроителница Гьолджюк, Мраморно море, 1928 г.

След разпускането на Министерството на флота, военноморските сили бяха реорганизирани под Министерството на националната отбрана и на 16 януари 1928 г. беше създаден Подсекретариат на морето (Deniz Müsteşarlığı), за да поемат задълженията на бившето военно министерство. С тази нова реорганизация командването на турския флот беше поставено под командването на турския генерален щаб по отношение на администрацията и логистиката. На 2 ноември 1930 г. Военноморският колеж (Deniz Harp Akademisi) започва обучение и обучение на кадрови офицери в своите съоръжения в двореца Йълдъз. По време на Втората световна война военноморските училища бяха временно преместени от Истанбул в Мерсин от съображения за сигурност и провеждаха образователни и обучителни дейности в този град.

Турски моряци на парад през 2007 г.

През 1933 г., с одобрението на Турското Народно Събрание, Гьолкюк е определен за основна база на турския флот. През същата година е заложен първият нов кораб, построен във военноморския корабостроителница Гьолджюк, танкерът TCG Гьолджюк; и стартира на следващата година. С подписването на конвенцията от Монро през 1936 г. суверенитетът на Турция над турските проливи е международно признат, а на проливите Босфор и Дарданели са създадени укрепени райони, като на тези командвания са възложени военноморски отряди.

Командване на военноморските сили

Турските военноморски сили бяха представени под заглавието на военноморския подсекретариат в щаба на турския генерален щаб в Анкара от 1928 до 1949 г.^[3] Историческият указ на Висшия военен съвет от 15 август 1949 г. доведе до основаването на командването на турските военноморски сили (на турски: Deniz Kuvvetleri Komutanlığı). След присъединяването на Турция към НАТО на 18 февруари 1952 г. турските военноморски сили са интегрирани в организационните клонове на алианса.

Структура

През 1961 г. командването на турските военноморски сили е организирано в четири основни подчинени командвания: Командването на турския флот, Командването на Северното морско пространство на Турция, Командването на турската зона на Южното море и Командването за обучение на военноморските сили на Турция. През 1995 г. турското военноморско командване е преименувано на турско военноморско командване за обучение и образование.

• Командване на флота – Коджаели
• Командване на Северно морско пространство – Истанбул
• Командване на района на Южно море – Измир
• Командване за морско обучение и образование – Истанбул

Турска фрегата F-495 TCG Gediz (в средата), придружаваща американския самолетоносач USS Хари С. Труман (вляво) и италианският самолетоносач Джузепе Гарибалди (вдясно) по време на ученията на НАТО Majestic Eagle 2004 в Атлантическия океан

Турска фрегата F-245 TCG Oruç Reis заминава от военноморската база Портсмут в Обединеното кралство, на 21 септември 2009 г. На разстояние от лъковете в далечината е Форт Гилкикер, а отвъд (вляво) остров Уайт.

Оборудване

Префикс на корабите и съдовете

Корабите и плавателните съдове на ВМС на Турция имат префикса TCG (от на турски: Türkiye Cumhuriyeti Gemisi – Кораб на Турската Република).

Кораби и подводници

Към 2015 г. флотът експлоатира голямо разнообразие от кораби, включително; 16 фрегати, 10 корвети, 12 подводници, 19 ракетни лодки, 16 патрулни лодки, 11 противоминни кораба, 33 десантни кораба и различни спомагателни кораби. През 2021 г. общият тонаж на турския флот е приблизително 267 658+ тона.

Самолети

Турският флот експлоатира общо 50 самолета, включително 15 самолета с неподвижни крила и 35 хеликоптера.

Самолети	Произход	Тип
ATR 72 MPA	Италия	морски патрулен / транспортен самолет
CASA CN-235	Испания	морски патрулен
SOCATA TB	Франция	тренировъчен самолет
Хеликоптери
Sikorsky S-70B-28 Seahawk	САЩ	морски патрулен
Agusta-Bell AB-212 ASW	Италия	морски патрулен
Безпилотни Бойни Летателни Апарати (ББЛА/UCAV)
TAI Anka	Турция	безпилотен боен летателен апарат (UCAV)
Bayraktar TB2	Турция	безпилотен боен летателен апарат (UCAV)

Sikorsky S-70-28 SeaHawk

Agusta-Bell AB-212 ASW

TCG Bayraktar (L-402) в пристанището на Валета

Модернизация на фрегата от клас Barbaros

TCG Barbaros (F-244) ЗАБЕЛЕЖКА: Корабът на тази снимка не е модернизиран.

С Проекта за модернизация на фрегата клас Barbaros, който продължава отдавна, целта е да се премахнат съществуващите бойни системи от 4 фрегати от клас Barbaros, регистрирани в инвентара на Командването на военноморските сили, и да се оборудват със системи на Аселсан – Хавелсан.