Волфганг Кьолер

Волфганг Кьолер заедно с Макс Вертхаймер и Курт Кофка е основателят на движението на гещалт психологията и е известен като неговия говорител.

Волфганг Кьолер Wolfgang Köhler
германо-американски психолог
Роден	21 януари 1887 г. Талин, Естония
Починал	11 юни 1967 г. (80 г.) Енфийлд, САЩ
Учил в	Бонски университет Хумболтов университет на Берлин
Работил в	Гьотингенски университет Хумболтов университет на Берлин
Научна дейност
Област	Психология
Известен с	основател на Гещалт психологията
Награди	Награда на Американската психологическа асоциация за изключителни приноси в сферата на психологията[1]
Подпис
Волфганг Кьолер в Общомедия

Гещалтдвижението е реакция срещу Вундт и бихевиоризма. Той подчертава перцептивните процеси и необходимостта от изучаването на поведението в цялата му възникваща сложност, а не опитите то да се анализира на своите компоненти. Кьолер установява приложимостта на гещалта към животинското поведение.

Малума и такете. Експеримент на Волфганг Кьолер от 1929 г.

Работи и върху релационното и транспозиционното учене в Тенерифе. Пилета са учени да кълват зърна от по-тъмния от два съседни сиви листа. След това листата се сменят, така че по-светлият от двата да е със същия нюанс като по-тъмния по време на обучението. Птиците продължавали да кълват от (дори) още по-тъмното сиво, демонстрирайки по този начин, че са научили взаимоотношението, а не толкова конкретните нюанси на сивото.

Изучавайки акустическото и зрителното възприятие и илюзиите, Кьолер предполага, че съществуват невронни полета в мозъка, отговарящи за различните феномени на възприятията. Като усъвършенства идеята на Вертхаймер за психофизическия изоморфизъм, Кьолер развива идеята за съществуването на макроскопични зонални процеси, при които нервните импулси, възникващи в една точка на мозъка, се разпространяват в отдалечени от центъра посоки. Именно тези психохимически особености на нервната тъкан формират органическите корелати на такива концепции в гещалт психологията като групировка (възприемането на обекти, намиращи се близко един до друг в зрителното поле като група, а не като несвързани обекти), сегрегация, точност (възприемането се реализира по отношение на форми, най-познаваеми при дадени обстоятелства) и затвореност (тенденция към възприемане на непълна фигура като цяла).

Публикува значими изследвания и върху времевата грешка. В САЩ е предимно защитник на принципите на гещалтдвижението.

Книги

• 1917: Intelligenzprüfungen an Anthropoiden (през 1925 г. излиза английско издание под заглавието The Mentality of Apes)
• 1920: Die physischen Gestalten in Ruhe und im stationären Zustand. Eine naturphilosophische Untersuchung.
• 1921: Intelligenzprüfungen an Menschenaffen. Berlin (Springer), Neudruck, 1963
• 1929: Gestalt Psychology (през 1933 г. излиза силно преработено немско издание под заглавието Psychologische Probleme)
• 1938: The Place of Value in a World of Facts (през 1968 г. излиза немско издание под заглавието Werte und Tatsachen)
• 1940: Dynamics in psychology. New York: Liveright
• 1969: The Task of Gestalt Psychology (през 1971 г. излиза немско издание под заглавието Die Aufgaben der Gestaltpsychologie)