Волхов-М (ЗРК)

М-2 „Волхов-М“ НАТО: SA-N-2 Guideline
Обща информация
Вид	Зенитно-ракетен комплекс с морско базиране със средна далечина на действие
История на производство и служба
Създаване	13 август 1955 г. – 1957 г.
Производител	разработен от: НИИ-1 и НИИ-49, СССР
На въоръжение	1962 г. – 1988 г.
На служба при	СССР
Габаритни характеристики
Дължина	10,4 м
Диаметър	2,6 м (максимален, със стабилизаторите)
Технически характеристики
Брой бойни глави	1
Обсег	до 30 км
Височина	10 км
Платформа	Надводни кораби

В съответствие с постановлението на СМ на СССР от 13 август 1955 г. „За защита на корабите на ВМФ от авиацията“ се създават четири ракетни комплекса:

М-1 – с близко действие (до 15 км);
М-2 – със средна далечина на действие (до 30 км);
М-3 – с голяма далечина на действие (до 60 км);
М-4 – ЗРК за собствена самоотбрана (до 5 км).

Разработката на проекта 70 по преоборудването на лекия крайцер от проекта 68-бис в кораб за ПВО носещ ЗРК със средна далечина се води от ЦКБ-16 (главен конструктор К. И. Трошков).

Планира се замяната на кораба на всички четири оръдейни кули МК-5бис на главния калибър (152-мм) с четири сдвоени пускови установки СМ-64 на комплекса М-2 „Волхов-М“, явяващ се модификация на сухопътния ЗРК С-75 разработен от ОКБ-2 на МАП. В боекомплекта на комплекса влизат 44 ЗУР В-753 (модификация на ЗУР В-750).

Проектът за доработката на ЗРК С-75 по заданието на УРАВ на ВМФ се изпълнява от НИИ-1 и НИИ-49 (главни конструктори С. Т. Зайцев, П. Д. Грушин и А. С. Гринщейн). Разработката на пусковата установка СМ-64 се води от ЦКБ-34 (главен конструктор Е. Г. Рудяк), по заповед на МОП от 7 октомври 1956 г.

Поради това, че маршевата степен на ЗУР В-753 е течногоривна, се проектира разделно съхранение на компонентите на ракетното гориво на кораба. Планира се да се направи автоматично зареждане на ракетите непосредствено на ПУ, а като резервен вариант в погреба, преди подаването на ЗУР на ПУ. Ако ракета не бъде използвана, е необходимо отстраняване на окислителя и горивото.

За воденето на експерименталното отработване на ЗРК на завод № 497 („Севморзавод“) в гр. Севастопол в периода от 15 октомври 1957 до 24 декември 1958 г. е модернизиран и преустроен по проекта 70-Е крайцерът „Дзержинский“ от проекта 68-бис. В процеса на преоборудването на крайцера вместо една от 152-мм оръдейни кули е монтиран един експериментален ЗРК М-2 в състав:

стабилизирана ПУ с устройства за подаване и зареждане СМ-64,
погреб за 10 ЗУР В-753 (заводски индекс – 13ДМ),
система за управление тип „Корвет“,
РЛС „Кактус“
РЛС „Разлив“.

Обаче обемите на наличните артилерийски погреби на свалената оръдейна кула се оказват малки за поместването на 10 от големите ракети. За да се увеличат размерите на погреба, е съоръжена надстройка с височина 3,3 м и са прерязани три палуби.

В хода на изпитанията ЗРК М-2 „Волхов-М“ е достатъчно ефективен – с първата ракета от „Дзержински“ е свалена летяща на височина 10 км мишена на базата на Ил-28. Обаче този ЗРК обладава редица големи недостатъци, сериозно влошаващи експлоатационните и бойните му характеристики:

малък боезапас ракети на крайцера, като следствие от големите габарити на ракетата В-753 (дължина 10,4 м, размах на стабилизаторите 2,6 м),
повишена пожаро- и взривоопасност, поради използването в ракетата на течногоривната маршева степен, необходимост от продължително съхраняване на ракетите в погреба постоянно заредени с гориво и използването на резервна ръчна система за зареждане на ракетите в погреба преди подаването им на пусковата установка (автоматичното зареждане на ЗУР с компонентите на ракетното гориво на стартовата установка тогава все още не е реализирано)
ниска огнева производителност

Всичко това води до това, че с постановление на СМ на СССР от 10 август 1957 г., работите по крайцера от проекта 70 са прекратени, с изключение експерименталния крайцер „Дзержинский“ от проекта 70-Е.

На 3 август 1961 г. „Дзержинский“ е прекласифициран на учебен крайцер. В периода 5 – 24 октомври 1973 г. той участва във военните действия по оказването на помощ на въоръжените сили на Египет, за използване през този период на ЗРК М-2 данни липсват.

През 1982 г. на „Дзержинский“ е проведена последната проверка на ЗУР – на всички ракети има теч, а те са небоеспособни. На 12 октомври 1988 г. единственият крайцер въоръжен със ЗРК М-2 „Волхов-М“ е разоръжен и изключен от състава на ВМФ.

Anti-Aircraft Missiles ((en))
Информация об М-2 ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно Волхов-М (ЗРК)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Волхов-М (зенитный ракетный комплекс)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Волхов-М (ЗРК)

История

Носители

Литература

Външни препратки

Wikiwand - on