Воница

Воница е градче в историческа Акарнания, на брега на амбракийския залив на Йонийско море.^[2] Местоположението му е стратегическо, понеже позволява осъществяването на контрол от юг върху входа/изхода от залива. На срещуположния край на входа/изхода на залива се намира Превеза.

Воница Βόνιτσα
Изглед към венецианската крепост
Воница 38.915278, 20.891111
Страна	Гърция
Област	Акарнания
Дем	Актио-Воница
Географска област	Етолоакарнания
Площ	69,892 km²[1]
Надм. височина	0 m
Население	4703 души (2011)
Воница в Общомедия

В античността в близост до мястото на съвременния град се е намирала древногръцката Анактория. Според някои трактовки на мястото му била Хераклея. Днешният град е средновековен, дълго време владян от венецианците посредством укрепената крепост над него.

Етимологията на името му е българска. Прониква видоизменено в съвременния гръцки език (димотики) от старобългарското Войница. С последното име градчето е записано и в руския Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон.^[3] Наименованието на католическата, венецианска в миналото, епископия в градчето е Боница,^[4] вероятно видоизменено от българското Бойница.

Етимологията на името му отразява и владението в минало време на цяла Етолоакарнания от цар Симеон Велики, а после и от цар Стефан Душан. По времето на втория, а и през целия 14 век и 15 век, проникват през Етолоакарнания в Атика и Пелопонес т.нар. арванити.

Воница в историята на съвременна Гърция е известна като място на начало на въстанието срещу управлението на крал Отон I Гръцки, с което се слага края на т.нар. баварократия в кралство Гърция.