Враня стена

Враня стена е село в Западна България. То се намира в община Земен, област Перник.

Враня стена
Сградата на кметското наместничество
Враня стена 42.535368, 22.732134 Враня стена
Общи данни
Население	52 души[1] (15 март 2024 г.) 3,67 души/km²
Землище	14,217 km²
Надм. височина	727 m
Пощ. код	2445
Тел. код	07741
МПС код	РК
ЕКАТТЕ	12228
Администрация
Държава	България
Област	Перник
Община    – кмет	Земен Михаил Златанов (ГЕРБ, СДС; 2023)
Враня стена в Общомедия

География

Къщи в с. Враня стена, по южния склон на Рудина планина

Село Враня стена се намира в планински район. Неговите 22 махали са пръснати по северния склон на Земенска планина и по южния склон на Рудина планина, които от своя страна са част от среднопланинската област Краище в югозападната част на страната. По-голямата част от селото е съсредоточена в плодородната долина на Треклянска река, известна още като Коритото.

Обществени институции

• Кметско наместничество

Културни и природни забележителности

В източната страна над центъра на селото се намира „Големио Камик“, който от подножието до върха е над 100 метра. Орлите пролетно време си вият в него гнездата, а под него се носят легенди, че имало дълбоки като кладенци дупки, пълни с вода. Това природно формирование е дало името на селото.

Редовни събития

Паметник на мястото на родния дом на възрожденския архимандрит Зиновий Поппетров

Известни личности

Родени във Враня стена

• Евтим Арсов (1914 – 1959) – виден деец на Земеделското движение в България
• Зиновий Поппетров (1838 – 1911) – духовник и възрожденски деец
• Устабаши Марко Въргаро (края на ХVІІІ век – след 1868 година) – Известен строител изградил няколко сгради на Рилския манастир – воденица (1833), жилищни и стопански корпуси на метоха Пчелино (ок. 1850), жилищни и стопански корпуси на метоха „Орлица“ (1862) и сградата с хлебопекарната до Самоковската порта на манастира (1866). Заедно с майстор Лазо от Жабляно през 1868 година изграждат черквата в родното му село Враня стена. Вероятно е работил заедно с устабаши Миленко Велев по строежа на източното крило на Рилския манастир през 1846-1847 година.
• Устабаши Велчо (неизв. – неизв.) – Известен църковен строител, изградил заедно с брат си майстор Нико, църквите „Св. Илия“ (1865) в село Дивля, Пернишко, „Св. Никола“ (1875) в село Стайчевци, Пернишко, „Св. Илия“ в село Горочевци, Трънско, както и съборната църква "Св. Спас" (1892) на Горноврабчанския манастир.

Литература

Тулешков, Н. Архитектурното изкуство на старите българи. Том 2 и том 3, Късно средновековие и Възраждане, С., 2006