Връв (село)

Връ̀в е село в Северозападна България, община Брегово, област Видин.

Връв
Връв 44.193347, 22.735187 Връв
Общи данни
Население	230 души[1] (31 декември 2024 г.) 10,1 души/km²
Землище	22,823 km²
Надм. височина	42 m
Пощ. код	3779
Тел. код	09344
МПС код	ВН
ЕКАТТЕ	12317
Администрация
Държава	България
Област	Видин
Община    – кмет	Брегово Илиян Бърсанов (ГЕРБ; 2019)

География

Село Връв се намира на около 25 km север-северозападно от областния център град Видин и 9 km североизточно от общинския център град Брегово. Разположено е в най-северната част на Дунавската хълмиста равнина, край десния бряг на река Дунав, по която минава държавната граница с Румъния. Село Връв е най-северното селище в България. На около 5 km запад-северозападно от селото се влива в Дунав река Тимок, по която минава държавната граница с Република Сърбия. Село Връв е разположено върху терен със слаб наклон на север, към реката. Надморската височина в центъра на селото при църквата е около 50 m.

В участъка си край село Връв река Дунав е най-дълбока в близост до българския бряг, където е и фарватерът ѝ.^[2] До 1955 г. в селото има пристанище, предимно за стопански стоки към Австрия и Федерална република Германия.^[3]

През село Връв минава третокласният републикански път III-122, който започва от град Брегово и през селата Балей, Куделин, Връв, Ново село, Флорентин и други води до град Видин.

Етническият състав на населението на село Връв по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:^[4] 9

Етнически групи	Численост	Дял (в %)
Общо	349	100
Българи	340	97,42
Турци	0	0
Цигани	...	...
Други	6	1,72
Не се самоопределят	...	...
Не отговорили	2	0,57

Към 15 март 1924 г. в село Връв има регистрирани: 208 души по постоянен адрес; 264 души по настоящ адрес; 171 души по постоянен и настоящ адрес в същото населено място.^[5]

Числеността на населението на село Връв по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:^[6]

Година на преброяване Численост 1934 2152 1946 2064 1956 1766 1965 1502 1975 1222 1985 905 1992 777 2001 586 2011 349 2021 224

История

Селото – до 1878 г. в Османската империя, след края на Руско-турската война 1877 – 1878 г. е в Княжество България под името Връв^[7].

Училище в село Връв е основано през 1854 г. като начално училище – видно от летописната му книга (1897 – 1965). Преминало е в основно поради развитието на просветното дело в страната и увеличаването на броя на децата. Основната дейност на училището е да ограмотява и образова децата в селото и да просвещава местното население. Построено е със средства на жителите на селото. През учебната 1912 – 1913 г. се закрива IV отделение (клас).^[8] През периода 1970 – 1983 г. то е Народно начално училище „Христо Ботев“. През 2007 г. Основно училище „Христо Ботев“ в село Връв е закрито.^[9]

Църквата „Свети Николай Чудотворец“, която е паметник на културата, е построена през 1867 г. и осветена през 1880 г. Изписана е от няколко зографи, включително дебърският зограф Кръсто Янков.^[10] Според Иванка Гергова неподписаните стенописи в храма са дело на Евгений Попкузманов.^[11]

Читалище „Съзнание“ в село Връв е създадено през 1927 г.^[12] През 2009 г. на законово основание^[13] към наименованието му е добавена годината на неговото първоначално създаване и то става „Съзнание - 1927“.

Потребителна кооперация „Единство“ е създадена в село Връв през 1924 г. като Кредитно кооперативно сдружение „Единство“. Основана е от 21 членове сред който Флоро Труев, Христо Петров и други. До края на годината се набират още 65 члена, като капитала достига 70 хиляди лева. Предмета на дейност на кооперацията е да доставя стоки за населението, да го кредитира и подпомага и да урежда някои стопански спорове. През 1959 г., във връзка с новото административно деление кооперацията се слива с кооперацията на Ново село.^[14][15]

Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Република“ в село Връв е учредено през 1949 г.; от 1958 г. то е филиал към ОТКЗС (Обединено ТКЗС) „Б. Попърданов“ – Брегово, а след няколко организационни преобразувания през 1991 г. е Колективно земеделско стопанство (КЗС) „Република“ – село Връв (1991 – 1992). Съгласно Закона за собствеността и ползването на земеделските земи^[16] (ЗСПЗЗ) и съгласно съдебно решение, от 1992 КЗС „Република“ в село Връв е обявено в ликвидация и е избран Ликвидационен съвет, чиято дейност е прекратена през май 1995 г.^[17]

Древност и Античност

В землището на с. Връв е регистрирано селище от средната и късна бронзова епохи, около III век пр.н.е. Обектът се намира на брега на река Дунав, под изоставения стадион на селото на площ от около 4 дка. Реката ежегодно унищожава части от обекта.^[18]

Около I век, когато територията на днешна България е била част от Римската империя, в района на днешните село Връв и град Брегово е бил разположен римски легион, защитаващ северозападната граница на империята от набезите на племената на север от река Дунав.^[19] За целта е била построена малка крепост (кастел) и селище (викус), известни като Дортикум, и местното тракийско население било романизирано.^[20] Дортикум, който изпълнявал функцията и на важен митнически център за хора и стоки, минаващи по Дунава, а впоследствие и център за производство и търговия с керамични съдове, е бил многократно нападан и опустошаван от различни племена – даки, готи, хуни, славяни и авари, бил е и многократно възстановяван и укрепван от римляните, но със западането на Западната Римска империя престава да съществува. През VIII – X век се появяват сведения за малко славяно-българско селище.^[20]

Дортикум на Карта на Гърция от Абрахам Ортелий (1542 – 1598), Rijksmuseum

Ново време

Дортикум е отбелязан на западноевропейски географски карти от края на XVI век. Селището се споменава в описанията на граф Луиджи Фердинандо Марсили (1658 – 1730) от пътуванията му по дунавските древни станции през XVII век. Въпреки че графът скицира и описва подробно мястото, мястото на античния кастел не е определено съвсем правилно. Малко след него френският географ Жан Баптист Д’Анвий (1697 – 1782) поставя правилно Дортикум при село Връв.^[20]

През 1879 г. свидетелства за селото оставя и Феликс Каниц.^[21] В края на XIX век жителите на селото са главно власи.^[22] По това време жителите на селото имат значителни допълнителни доходи от улова на риба в Дунава, която продават във Видин.^[22]

През 1978 г. Връв е отделено от община Ново село и е присъединено към община Брегово.^[23]

През 1950 – 1952 г., по време на колективизацията, 6 семейства (30 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим.^[24]

Родом от селото е човек, останал известен с псевдонима му в Държавна сигурност – Юда, който ръководи една от най-активните горянски групи в Северозападна България. Той многократно извършва дръзки нападения, при които пребива на обществени места местни комунистически функционери, и подпомага преминаването на бежанци през границата. Групата му действа дълго време и придобива легендарна слава, като при различни престрелки няколко нейни членове са убити, както и двама войници и двама подофицери от Гранични войски. Членовете на семейството на Юда са подложени на насилия, но той така и не е заловен и по-късно се установява в Западна Германия.^[25]

Политика

Кметски наместник към 2022 г. е Валентина Иванова.

Между 2000 г. (?), както и през 2007 г. за кмет е избран (при преки избори) Софрони Ников. По професия ветеринарен лекар, с владеене на руски и френски език, по време на мандатите му са осъществени редица проекти, включително детски кът и беседка („Рибарско селище“) край река Дунав.

Мандатът между 2004 г. и 2007 г. печели Симеон Мицов, който е един от създателите на курорта Слънчев бряг^[26]. По негова инициатива, с. Връв е посетено през 2004 г. от тогавашния премиер, Симеон Сакскобургготски. Мицов е автор на няколко книги и стихосбирки^[27], както и един от организаторите на антологията със стихотворения на поети от с. Връв („Брегът на моите деди“).

Обществени институции

Село Връв към 2025 г. е център на кметство Връв.^[28][29]

В село Връв към 2025 г. има:

• действащо читалище „Съзнание - 1927“;^[30][31]
• действаща само на големи религиозни празници православна църква „Свети Николай“;^[32]
• пощенска станция.^[33]

Културни и природни забележителности

В близост до селото (западно) се намира римската историческа местност Дортикум. Местността е разкопана от иманяри и не е подходяща за посещения. Източно от селото се намира друга римска твърдина „Четате“, която също не се съхранява и е заличена.

Река Дунав в района на селото предлага отлични условия за риболов и диво къмпингуване. През юли 2022 г. МОСВ обяви местността „Остров Тимок“ от над 6 декара (в землището на с. Връв) за защитена местност. Целта е опазване местообитания на застрашени, редки и уязвими водолюбиви и водоплаващи птици, които гнездят по Дунавските острови, като голям корморан (Phalacrocorax carbo), малък корморан (Microcarbo pygmeus), сива чапла (Ardea cinerea), малка бяла чапла (Egretta garzetta) и лопатарка (Platalea leucorodia). Територията е с характерен речен ландшафт, вкл. заливни гори, които са подходящо място за почивка на консервационно значими видове птици и потенциално място за тяхно гнездене^[34].

Редовни събития

Традиционен събор, който се провежда в края на третата седмица на месец юни.

Личности

Родени в село Връв

• доц. д-р Страхил Попов – преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (1969 – 2010)
• Векил Ванов – министър на труда и социалните грижи (1991 – 1992)
• Зорница Еленкова – логопед и юрист
• Ангел Катринов – бивш музикант в симфоничния оркестър на Българското национално радио
• Симеон Георгиев Мицов (1938 – 2008) – роден на 31 януари 1938 г. в село Връв. Средното си образование завършва във Видинската гимназия, а висше – в Лесотехническия институт в София. След дипломирането си през 1961 г. е разпределен на работа в горското стопанство в град Поморие като отговорник за землището на Несебър. Това го прави един от създателите на курорта „Слънчев бряг“, където работи до пенсионирането си, а и след това до 2001 г. Той е създател и на Българското движение „Син флаг“ (1993 г.)^[35], което е член на Световната фондация за екологично образование^[36]. През 2003 – 2007 г. е избран за кмет на родното си село Връв, където по негова покана гостува Симеон Сакскобургготски като министър председател на Република България (2001 – 2005). Симеон Мицов е автор на книгите „За една гора един живот не стига“ (2001 г.) и „Нощен влак за цял живот“ (2005 г.). Умира през 2008 г. в село Връв, където е погребан.^[37]
• Милен Радуканов – футболист от ПФК ЦСКА (София) и ПФК „Левски“ (София).

Местности

В землището на Връв има 12 местности:

• Връвски Отар
• Край Дунава
• Валя турку
• Валя дънка
• Гламия
• Черниците
• Край селото
• Перлакови салкъми
• Уния Барне
• Отара
• Селище
• Ливадите

Други

През горещите дни на лятото по средата на река Дунав се появяват островчета.