Второ послание към солуняните

Второ послание на св. ап. Павла до Солуняни е библейска книга, двадесет и първа в Новия завет.

Второ послание към солуняните
Δευτέρα Ἐπιστολὴ πρὸς Θεσσαλονικεῖς
Автор	неизв.
Създаден	около 54 година
Поредица	Нов Завет
Предходна	Първо послание към солуняните
Следваща	Първо послание до Тимотей
Второ послание към солуняните в Общомедия

Авторството на книгата се приписва на апостол Павел и е адресирано до църквата в Солун – по това време част от Римската империя. Написано е около 54 година, скоро след първото послание. Някои учени оспорват авторството на Павел, намирайки разлики в стила и теологията между първото и второто послание.^[1]

Християнската общност в Солун е основана от Павел заедно със Сила и Тимотей Ефески по време на второто му благовестническо пътуване около 50 година. Повод за написването на второто послание е появата на лъжеучители, които смущавали местните християни с предсказания за много скорошно настъпване на Второто пришествие на Христос. Думите на Павел: „ние, живите, които останем до пришествието Господне“^{[1Сол. 1:4 – 15]} са се тълкували неправилно, че щом Павел ще доживее пришествието, значи то ще се случи съвсем скоро. Тези разсъждения объркват живота на местните, като някои от тях занемаряват работата си и това налага Павел да напише второто послание.

Текстът е написан на койне.

Цитатът от тази книга: „Защото, когато бяхме с вас, това винареждахме: ако някой не иска да работи, не трябва да яде“ по-късно е използван от Владимир Ленин в Съветския съюз.^[2]

Съдържание

Посланието се състои от три глави.

Павел започва с обичаен поздрав и благодарност към Бога за солуняните и вярата им^{[2Сол. 1:1 – 3]}. Следват насърчения за понасяне на изпитанията и преследванията както и молитва за Божие благословение. Следва разкриването на на някои белези на времето преди Второто пришествие. Посочва се всеобщото отстъпление от вярата в Бога и как преди Христовия ден ще се появи антихристът – „човекът на греха, синът на погибелта“^{[2Сол. 2:3]}. Павел напомня на солуняните, че имат задължение да се трудят и че тези, които не го правят не би следвало да ядат^{[2Сол. 3:8]}. Накрая следват препоръки относно хората, които не желаят да следват Христовото учение. Те не бива да бъдат приемани за врагове, а християните да ги приемат като братя давайки им възможност да се поправят.

За разлика от другите си послания тук Павел изрично посочва, че той е негов автор.^{[2Сол. 3:17 – 18]}.

• 1,1 – 12 Поздрави и благодарност
• 2,1 – 3,15 Кратко изложение
  • 2,1 – 12 Антихристът
  • 2,13 – 3,5 Напомняне за придържане към учението
  • 3,6 – 15 специални напомняния за безделието
• 3,16 – 18 Заключение