Второ търновско въстание

Второто търновско въстание е българско въстание против османската власт през 1686 г., предвождано от търновския болярин Ростислав Стратимирович.

Второ търновско въстание
Голяма турска война
Информация
Период	1686 г.
Място	България
Резултат	Потушаване на въстанието
Страни в конфликта
Български въстаници Османска империя
Командири и лидери
Ростислав Стратимирович Савелий Дубровски Неизвестно
Сили
4 800 Османски войски
Жертви и загуби
Тежки Неизвестно

Въстания

През 80-те години на 17 век са налице благоприятни условия за българските освободителни опити. През 1683 година огромна 200-хилядна турска армия се отправя към Виена, за да превземе града. След нанесеното ѝ съкрушително поражение във войната се включват Полша и Венеция, а по-късно и Русия. Тези три държави, заедно с Австрия се обединяват в Свещена лига през 1686 г. и предприемат широко настъпление на Балканите. В такава обстановка в българските земи избухват 3 въстания – Второто търновско, Чипровското и Карпошовото.

Обявяване и ход на въстанието

Портрет на Ростислав Стратимирович

Мащабното настъпление на Свещената лига на Балканите подтиква българите от Търново към организиране на въстание. Документалните свидетелства за него са крайно оскъдни. Предполага се, че подготовката му е свързана с опити на Русия за намеса на Балканите.

В Русия е изпратен Ростислав Стратимирович, считан за потомък на последния владетел на Видинското царство цар Иван Срацимир. В Москва той се среща и получава подкрепата на московския патриарх Йоаким, който изпраща за подкрепа племенника си Савелий Дубровски.

Въстанието избухва през 1686 година в Търново, но срещу въстаниците е изпратена редовна турска войска, която превзема града. Водачите на въстанието, пристигнали след избухването му, заедно с около 4000 души водят тежки сражения от Търново до София, където са разбити от турците. След много премеждия се укриват в Рилския манастир, откъдето се прехвърлят в Русия.

Източници

Информацията за въстанието е известна само от един извор – хрониката на рода Ростиславови-Дубровски, сега изчезнала. Легендарният ѝ характер кара мнозина изследователи да се съмняват в нейната достоверност и да считат събитията в Търново за „красива легенда“, обслужваща политическите интереси на Русия през 19 век. Но въстанически действия в този регион очевидно има, тъй като османски документи свидетелстват за бунтовни вълнения в Търновско с център Арбанаси по същото време.

|}