Възрастен (его състояние)

Възрастен е термин от трансакционния анализ и едно от трите его състояния, постулирани от Ерик Бърн. Нарича се още неопсихика (от гръцки нео – нов и психе – психика, тоест нова психика). Бърн смята че Възрастен е „самостоятелен набор от чувства, отношения и модели на поведение, които са адаптирани към текущата действителност“^[1]. Според Томас Харис Възрастния е „записване на данни, придобити и обработени чрез изследване и изпробване“^[2]. Его състоянието Възрастен е противопоставено на его състояние Дете^[3].

Принципно Възрастният няма структурно и функционално деление за разлика от другите Родителя и Детето, но учени като Съмъртън се опитват да направят поне функционално разделение на Фотографиращ Възрастен и Комбиниращ Възрастен^[4]. Това разделение обаче не е възприето. Според Сузана Темпъл у Възрастния са налични Нормативен Родител, Обгрижващ Родител, Адаптирано Дете и Свободно Дете^[5].

И тук, както при другите две его състояния, има физически и словесни белези^[6]:

• Физически белези: прям лицеизраз, непрекъснато движение на лицето, очите и тялото, премигване на окото на 3 – 4 секунди и други.
• Словесни белези: Задаване на въпроси „Защо“, „какво“, „къде“, „кога“, „как“, кой", а също така и колко, по какъв начин, сравнително, верен, фалшив, вероятен, възможен, непознат, обективен, „аз мисля“, „аз разбирам“, „моето мнение“^[7].

Вижте също

• Дете
• Родител
• Трансакционен анализ