Вълтава

From Wikipedia, the free encyclopedia

Вълтава
Remove ads

Вълтава (на чешки: Vltava; на немски: Moldau) е най-дългата, изцяло протичаща река в Чехия (Южночешки и Средночешки край), ляв приток на Лаба. Дължина 430,2 km[1], площ на водосборния басейн 28 090 km².[2] Често е посочвана за националната река на чешкия народ и „кралицата на чешките реки“,[3] на която са посветени много произведения на изкуството.[4]

Бързи факти Общи сведения, Местоположение ...
Thumb
Карта на водосборния басейн на река Елба
Thumb
Меандър по средното течение на Вълтава
Thumb
Карта на водосборния басейн на Вълтава
Remove ads

Етимология

И за двете имена на реката, чешкото Вълтава и немското Молдау, се смята, че произхождат от старогерманските думи Wilt-ahwa („дива вода“; за сравнение – на латински: aqua).[5] В хрониката Фулденски анали от 872 г., реката е посочена като Fuldaha. В Chronica Boemorum на Козма Пражки (1125 г.) за първи път е наречена с името Wlitawa. Срещат се и формите Wltawa, Whltawa и Wulta, а средновековният чешки историк Павел Странски изписва името на реката като Hltawa. Старочешката форма Wltawa се налага без прекъсване около 1680 г.,[1] а след езиковите промени в чешкия език от 1849 г. тя се превръща във Vltava.

Remove ads

Географска характеристика

Извор, течение, устие

За начало на река Вълтава се приема лявата съставяща я река Топла Вълтава, която води началото си на 1172 m н.в., под връх Черна хора в планината Шумава, в близост до границата с Германия. След 54 km Топла Вълтава се съединява с идващата отдясно река Студена Вълтава, извираща на германска територия и двете заедно дават началото на същинската река Вълтава. Окало 90 km реката тече на югоизток, а след излизането си от живописния каньон Виши Брод рязко завива на север и запазва това направление до устието си. По-нататък пресича от юг на север Будейовицката равнина, където долината ѝ значително се разширява и изплитнява. След устието на десния си приток Лужнице долината на Вълтава отново се стеснява при пресичането на възвишенията на Средна Чехия, а след устието на десния си приток Сазава става отново широка и плитка. Преминава през чешката столица Прага, последните 10 km тече на изток и се влива отляво в река Лаба, на 156 m н.в., при град Мелник.[2]

Водосборен басейн, притоци

Водосборният басейн на Вълтава обхваща площ от 28 090 km², което представлява 18,95% от водосборния басейн на Лаба. На територията на Чехия се намират 96,29% от водосборния ѝ басейн[1], в Австрия – 3,28%, в Германия – 0,43%. Речната ѝ мрежа е двустранно развита с почти равномерно разпределени леви и десни притоци. На северозапад и североизток водосборният басейн на Вълтава граничи с водосборните басейни на реките Охрже, Доубрава и други по-малки, леви притоци Лаба, а на югоизток, юг и югозапад – с водосборния басейн на река Дунав (от басейна на Черно море).[2]

Асновни притоци:

  • леви – Отава (112 km, 3840 km²), Бероунка (139 km, 8855 km²);
  • десни – Малше (96 km, 979 km²), Лужнице (208 km, 4235 km²), Сазава (226 km, 4530 km²).

Хидроложки показатели

Вълтава има смесено снежно-дъждовно подхранване с повишено пролетно пълноводие в резултат от снеготопенето и слабо изразено лятно маловодие, по време на което характерно явление са епизодичните прииждания на реката в резултат от поройни дъждове във водосборния ѝ басейн. Среден годишен отток в Прага 151 m³/sec, като при вливането си в Лаба Вълтава е по-пълноводна от нея.[2]

Remove ads

Стопанско значение, селища

Вълтава е плавателна за плиткогазещи речни съдове на 84 km от устието (до град Щеховице), като между устието си и Прага са създадени 12 шлюза, които поддържат постоянна дълбочина от 2,1 m. По течението ѝ са изградени 6 язовира („Липно“, „Орлик“, „Камик“, „Слапи“, „Щеховице“ и „Вране“), които регулират оттока на реката, а в основата на преградните им стени действат мощни ВЕЦ-ове.[2]

При преминаването си през Прага (31 km) над реката са построени 18 моста (включително Карловия мост).[6] Водата на реката е използвана за пиене до 1912 г., когато водната кула във Винохради престава да изпомпва вода от Вълтава и сменя водоизточника си.[7] Въпреки това, реката остава източник на питейна вода в случай на аварии/ремонтни дейности по подаването на вода от реките Желивка и Каране.

Частта около Чески Крумлов (по-точно от Виши Брод до Боршов над Вълтавоу) е популярна дестинация за воден туризъм (рафтинг).

Долината на реката е гъсто заселена, като най-големите селища са градовете: Липно над Вълтава, Чески Крумлов, Ческе Будейовице, замъкът Хлубока, Тин над Вълтава, столицата на Чехия – Прага, Кралупи над Вълтава, Мелник.

Вижте също

Източници

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads