Вълчи зъб (корниз)

Вълчият зъб е вид подпокривен или надпрозоречен корниз в средновековната българска архитектура, представляваща нередовна тухла или парче камък с остър а не правоъгълен край.^[1][2][3]

Вълчи зъб на Фатих Паша джамия в Гърция

Султанската джамия в Елбасан с вълчи зъб

Този архитектурен елемент е характерен за български земи и е обичайна украса на всички монументални и най-вече сакрални обществени сгради през късното средновековие – църкви, джамии и т.н.

Ахмед бей джамия в Кюстендил с корниз „вълчи зъб“

Двуредният корниз непосредствено под стрехата е от остри нередовни тухли, т.нар. „вълчи зъби“.

Църквата Св. Георги, от 11-и век, също в Кюстендил, с подпокривен корниз „вълчи зъб“.

Символизъм

Някои автори отъждествяват символизма и значението на този архитектурен елемент със силата и нрава на вълка, доколкото вълците са социални животни, маркиращи територията и защитаващи потомството си, които имат следните качества^[4]: издръжливост, ловкост, вярност, интуитивност, интелигентност, независимост, комуникативност.

Легендата за основаването на Рим, след разрушаването на Троя, е свързана с това животно. Вълчият зъб е също така тотем и амулет.^[5]

Някои сочат за пример средновековния български строител (майстор Манол), вграждал този символ в своите монументални и религиозни сгради.