Вълчо Камарашев
български актьор From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Вълчо Тодоров Камарашев е български актьор.
Remove ads
Биография
Роден е на 12 септември 1937 г. в град Видин. Израства в Бургас. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Филип Филипов през 1959 г.[2]
Играе три години в Драматичен театър „Адриана Будевска“ – Бургас (1959 – 1962), две години в Драматичен театър „Боян Дановски“ – Перник (1962 – 1964), две години в Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе (1964 – 1966), следват 20 години (от 1977 г.) в Нов драматичен театър „Сълза и смях“ и 15 години в Театър „Българска армия“. Играе и в спектаклите на Театър 199: „Къща“, „След завоя“, „Porno“, „Последни луни“.[2][3]
Член е на Съюза на българските филмови дейци от 1979 г.[2]
В над 60-годишната си кариера има повече от 100 роли в театъра и киното. Носител е и на множество отличия, сред които Медал за заслуги към БНА, Орден „Кирил и Методий“ и Награда на САБ за най-добър актьор за 2000 г. за ролята на Жуков в „Руска народна поща“.[2]
Вълчо Камарашев умира на 82 години на 9 април 2020 г. След смъртта си е кремиран. [2][4]
Remove ads
Роли в театъра
- „Барабанчица“ – Ставински
- „В полите на Витоша“ – Драгосаноглу
- „Хъшове“ по Иван Вазов – Македонски
- „Стража на Рейн“ от Лилиан Хелман – Молиер
- „Маскарад“ от Михаил Лермонтов – Шприх
- „Три сестри“ от Антон Чехов – Чебутикин
- „Майстори“ от Рачо Стоянов – Живко
- „Конармия“ от Исак Бабел – Витягайченко
- „Врагове“ от Максим Горки – Левшин
- „Старчето и стрелата“ от Никола Русев – Кацул
- „Когато разумът спи“ от Алфонсо Вайехо – Гоя
- „Войцек“ от Георг Бюхнер – Капитана
- „Чудо“ от Иван Радоев – Юсуф
- „Руска народна поща“ от Олег Бугаев – Живко
- „Гълъбът“ от Р. Шопов – Александър
- „Последни луни“ от Фурио Бордон – Бащата.[3]
Remove ads
Роли в телевизионни постановки
- „Двубой“ от Иван Вазов – Каракалпаков
- „Счупената делва“ от Хайнрих фон Клайст – съдията
- „Чичовци“ от Иван Вазов – поп Ставри
- „Събота, неделя, понеделник“ от Едуардо Де Филипо – Антонио
- „Последни поръчки“ от Джон Пристли – Едуард Стоун.[3]
Телевизионен театър
- „Тяхната последна любов“ (1991) (сц. Милко Милков, реж. Георги Аврамов)
- „Крадецът на тролейбуси“ от Георги Данаилов (1990)
- „Шепа скъпоценни камъни“ (1988)
- „Призраци“ (Хенрик Ибсен), 2 ч. (1988)
- „Морската болест“ (1987) (Ст. Л. Костов) - г-н Сомов
- „Службогонци“ (1985) (от Иван Вазов, реж. Коста Наумов)
- „Строшената делва“ (Хайнрих фон Клайст) (1984)
- „Наричаха го Бозвели“ (1982) (Олга Кръстева)
- „Старчето и стрелата“ (1982) (от Никола Русев, реж. Орфей Цоков) – Марминех
- „Соло за биещ часовник“ (1981) (Освалд Захариев) – Абел
- „Прекрасната свинарка“ (1980) (Марти Ларни)
- „Болшевики“ (1980) (Михаил Шатров), 2 части
- „Моите непознати“ (Михаил Величков) (1978), 2 части
- „Страстната неделя“ (1978) (от Павел Павлов, реж. Павел Павлов)
- „Нос“ (1975) (Николай Гогол) – приставът
- „Тайната на младостта“ (1972) (Миклош Дярваш)
- „Свети, но не грее“ (1971) (Николай Островски)
- „Разминаване“ (1970) (Камен Калчев)
Хумористични миниатюри
- „Ред“ – портиера на завода
Remove ads
Награди и отличия
- Заслужил артист (1984)
- Медал за заслуги към БНА (1974)
- Орден „Кирил и Методий“ (1980)
- Сребърна значка на САБ (1977)
- Награда за второстепенна мъжка роля за ролята на (бай Кольо „Куция Бил“) във филма Аз, Графинята (Карлово, 1989)
- I и II награда от Национални прегледи на българската драма и театър
- I награда – Витягайченко в „Конармия“
- II награда – Кацул в „Старчето и стрелата“
- Награди на САБ за най-добър актьор за 2000 г. за (Жуков) в „Руска народна поща“.[3]
Remove ads
Като озвучаващ актьор
Remove ads
Филмография
Remove ads
Източници
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads