Въоръжени сили на Република Ирландия

Въоръжените сили на Република Ирландия, известни като Сили за отбрана (на английски: Defence Forces, официалното название на ирландски език е Óglaigh na hÉireann)^[2][3] включват Армия, Въздушен корпус, Военноморска служба и Резервни сили за отбрана.

Сили за отбрана на Република Ирландия
Óglaigh na hÉireann/ Defence Forces
Емблема на въоръжените сили
Видове ВС
Сухопътни войски Военноморски сили Военновъздушни сили Резервни сили за отбрана
Ръководство
Седалище	Дъблин
Главнокомандващ	Майкъл Хигинс, Президент на Република Ирландия
Министър на отбраната	Саймън Ковъни
Началник-щаб	вицеадмирал Майкъл Мелет
Личен състав
Редовни	9155
Мобилизационна възможност	1 179 125 мъже, 15 – 49 г. 1 163 728 жени, 15 – 49 г.
Годни за военна служба	977 631 мъже, 15 – 49 г. 965 900 жени, 15 – 49 г.
Годишен призив	55 761 мъже
Финанси
Бюджет	€885 млн.[1]
Процент от БВП	0,39%
Чуждестранни доставчици	САЩ  Великобритания  Швеция  Германия  Испания  Франция
История
Основаване	1 октомври 1924 г.
Военна история на Ирландия
Въоръжени сили на Република Ирландия в Общомедия

Върховен главнокомандващ е президентът на Република Ирландия.^[4] Граждански контрол върху въоръжените сили се осъществява от министъра на отбраната и подчиненото му министерство.^[5] Най-висшестоящият военен ръководител е началник-щабът на Силите за отбрана (Chief of Staff of the Defence Forces), офицер с чин генерал-лейтенант / вицеадмирал.

Роля

От независимостта си, Република Ирландия спазва политика на военен неутралитет. По тази причина страната не е член на НАТО. Силите за отбрана традиционно участват в контингентите от сини каски на Организацията на обединените нации. Задачите, изпълнявани от силите, включват:

• подготовка на силите за отразяване на външна агресия
• оказване на подкрепа на полицията (Garda Síochána)
• участие в мироопазващи и хуманитарни мисии под егидата на ООН
• патрулиране на териториалните води и ИИЗ, съгласно договореностите в ЕС
• оказване на логистична и друга поддръжка на гражданските власти, като търсене и спасяване, авиомедицинска евакуация, въздушен транспорт на представители на првителството, ликвидиране на последствията от бедствия и аварии и т.н.^[6]

История

Ирландски доброволец, мемориален паметник за Ирландската война за независимост, Дъблин

За основоположници на Ирландските сили за отбрана се смятат Ирландските доброволци, формирани през 1913 г. В началото на 20 век разграничението между протестанти в Северна Ирландия и ирландци католици е много дълбоко. С оглед на неминуемия предстоящ мащабен военен конфликт в Европа, протестантите формират Ълстърски доброволци (Ълстър е историческото название на Северна Ирландия, което те използват, за да се разграничат от етническите ирландци). В отговор католиците формират Ирландските доброволци, за да покажат готовността си за диалог с Короната и да допринесат за сигурността на Великобритания.

Дъблин, последици от Великденското въстание, 1916 г.

Освен това военният им принос би бил аргумент в бъдещи преговори за автономия или независимост. Членове на Ирландските доброволци, предвождани от Патрик Пиърс, вземат участие в злополучното Великденско въстание от 1916 г.

По време на Първата световна война те формират основно 10-а и 16-а дивизии на Британската армия. След завръщането си, те се заклеват във вярност към Първия Дайл (Ирландски парламент, непризнат от Лондон) и променят името си на Ирландска републиканска армия, като ясно предизвикателство към властите в Лондон. Между 1919 и 1921 г. ИРА води партизанска война срещу британските гарнизони в Ирландия.

Майкъл Колинс – бащата на ирландските Сили за отбрана, в униформата на главнокомандващ, месеци преди убийството му

Оперативна структура на Ирландската армия

Противниците на споразумението с Великобритания окупират района на Четирите съдилища в Дъблин и са подложени на артилерийски обстрел от правителствените сили на 28 и 29 юни 1922 г. Това слага началото на Гражданската война в Ирландия

Бронирана кола модел Пиърлес на правителствените войски, графство Корк, август 1922 г.

Летящата колона на Хоугън, ИРА, графство Типърери

След като през 1922 г. е формирано ирландско правителство, а Ирландия получава статут на доминион в рамките на Британската империя, става разцепление сред ирландските политици и ИРА в частност, между подкрепящите новото развитие на ситуацията и тези, които са за пълна независимост и приемат статуса на доминион като неприемлив компромис. Правителството пристъпва към формирането на Национална армия от средите на ИРА, които го подкрепят. Така формално е поставено началото на Ирландските сили за отбрана. На 22 юни започва Ирландската гражданска война между ирландското правителство и неговите опоненти. Войната продължава до средата на 1923 г. и завършва с победа на правителствените сили.^[7]

На 3 август 1923 г. в парламента е гласуван „Законът за силите за отбрана (Временни мерки)“, според който те получават официалното си име на ирландски Oglaigh na hEireann.^[8] С решение на правителството са формирани официално на 1 октомври 1924 г.^[7]

През Втората световна война Ирландия запазва неутралитет. За съблюдаването му, силите са мобилизирани за наблюдение на бреговете и сухопътната граница на 2 септември 1939 г. Закупено е и по-модерно въоръжение в неголеми количества. Спазваният от ирландците неутралитет е по-скоро благосклонен към Съюзниците. Разбилите се на ирландска територия германски летци и моряци са интернирани във военнопленническия лагер в Кърах, докато съюзническите са прехвърляни през границата в Северна Ирландия.^[9] Разузнавателният отдел на Генералния щаб на Силите за отбрана също работи интензивно със Съюзниците и дори изиграва съществена роля в залавянето на германски шпиони, като случая с Херман Гьорц.

През септември 1946 г. Военноморската служба е създадена като постоянен компонент на Силите за отбрана.

През 1955 г. Република Ирландия става пълноправен член на Организацията на обединените нации. Две години по-късно за пръв път изпраща военнослужещи за мироопазващ контингент (офицери наблюдатели в мисията UNOGIL – Група наблюдатели на ООН в Ливан).

По време на размирния период в Северна Ирландия, известен просто като „Проблемите“, между 1969 и 1998 г., когато е постигнато политическо „Споразумение от Разпети петък“ за прекратяването му, Силите за отбрана са мобилизирани по границата както да подпомагат полицията (Garda Síochána) в охраната ѝ, така и да оказват медицинска помощ на католическите ирландци, пострадали в сблъсъците с британските сили за сигурност и оранжистките милиции. През 1974 г. военни контингенти са разположени и в затворите в Портлойс и Лимерик (където са държани членове на ИРА), за да подсилят сигурността.

Бойци от 32-ри Батальон се качват на транспортен самолет за мироопазваща мисия на ООН в Конго, 1960 г.

Силите за отбрана на Ирландия са традиционен участник в контингентите от сини каски в мироопазващите мисии на ООН. Около 90 души са жертвите, дадени от ирландската страна в изпълнението им.^[10]

Организация

Силите за отбрана се състоят от два основни компонента. В Постоянните сили за отбрана влиза мирновременният състав на Армията, Въздушният корпус и Военноморската служба, а в Резервните сили за отбрана влизат техните резервни организации.^[11][12]

В ирландските Сили за отбрана има девет висши генералски / адмиралски длъжности:

• Началник-щаб на отбраната (генерал-лейтенант / вицеадмирал)
• Заместник началник-щаб по операциите (генерал-майор / контраадмирал)
• Заместник началник-щаб по поддръжката (генерал-майор / контраадмирал)
• Асистент началник-щаб по поддръжката (бригаден генерал / комодор)
• Командващ 1-ва Бригада на Ирландската армия (бригаден генерал)
• Командващ 2-ра Бригада на Ирландската армия (бригаден генерал)
• Командващ Тренировъчния център на Силите за отбрана (бригаден генерал)
• Командващ Въздушния корпус (бригаден генерал)
• Командващ Военноморската служба (комодор)

Дори влиятелният и ползващ се с голяма автономия относно работата си началник на военното разузнаване е с чин полковник или капитан I ранг.

Ръководител на Силите за отбрана е началник-щабът (вицеадмирал Марк Мелет – първият флотски офицер, заемащ този пост и с този чин в историята на Република Ирландия). Той е подпомаган от заместник началник-щаб по операциите и заместник началник-щаб по поддръжката (двамата с чин генерал-майор / контраадмирал), а вторият разчита на помощта и на асистент началник-щаб по поддръжката (с чин бригаден генерал / комодор). За разлика от въоръжените сили на други страни, Силите за отбрана на Република Ирландия нямат отделни командвания на видовете въоръжени сили. В този смисъл началникът на Военноморската служба и началникът на Въздушния корпус са равнопоставени на командирите на двете бригади на армията, а не на отделен началник на армията, а съответно флотът и авиацията са бригадни еквиваленти.

Армия

Моторизираният взвод „Сини хусари“ на 2-ри Кавалерийски ескадрон, почетен ескорт на президента на Република Ирландия

Почетен строй за президента Майкъл Хигинс в Дъблинския замък по случай Националния ден в памет на жертвите от военни конфликти, 11 юли 2014 г.

Ирландската армия със своите близо 7500 души личен състав^[13] представлява сухопътните сили. Към тях се прибавят 2200 души армейски резерв.^[14]

Бойци от Армейското рейнджърско крило

Основните ѝ компоненти са две пехотни бригади.

Oсвен тях има учебен център, логистичен център и Армейско рейнджърско крило, което е батальонът за специални операции на въоръжените сили.

Двете пехотни бригади са разделени на териториален принцип, като всяка една от тях по същество представлява военен окръг, който носи гарнизонна служба и оказва подкрепа на гражданските власти, освен основните си задачи.

Административно армията е разделена на девет корпуса, които представляват родове войски:

• Пехотен корпус
• Артилерийски корпус
• Кавалерийски корпус
• Инженерен корпус
• Тилови корпус
• Медицински корпус
• Транспортен корпус
• Корпус военна полиция
• Свързочен и информационен корпус

Армията е въоръжена като лека моторизирана пехота. Най-тежкото ѝ въоръжение е съставено от британски леки верижни бронирани разузнавателни машини FV101 Scorpion, швейцарски колесни БТР-и MOWAG Piranha и британски леки буксирни 105-мм артилерийски установки.

Наименование	Производство	Тип	Брой	Снимка	Бележки
Бронирани машини
MOWAG Piranha IIIH[15]	Швейцария	бронетранспортьор	80[16]		* 45 БТР-а, въоръжени със сдвоени 12,7-mm и 7,62-mm картечници * 8 командни машини, въоръжени със сдвоени 12,7-mm и 7,62-mm картечници * 2 линейки * 1 ремонтно-евакуационна машина * 18 машини за войсково разузнаване с 12,7-mm картечница и 40-mm гранатомет в боен модул Kongsberg Protector * 6 машини за разузнаване на средни дистанции с Oto Melara 30-mm автоматично оръдие
RG Outrider RG-32M Light Tactical Armoured Vehicle (LTAV)[17][18]	Република Южна Африка	леки бронирани автомобили	27		въоръжени със 7,62-mm картечници или боен модул Kongsberg Protector RWS с 12,7-mm картечници или 40-mm гранатомет
FV101 Scorpion CRV(T)[19]	Великобритания	бронеразузнавателна машина	6 (14)		1x76-mm оръдие сдвоено със 7,62-mm картечница, 7,62-mm картечница на зенитен лафет. Само 6 бройки са на служба.
Спомагателни машини
Mitsubishi Pajero	Япония	високопроходим автомобил
Nissan Patrol[20]	Япония	високопроходим автомобил
Land Rover Defender	Великобритания	високопроходим автомобил
Ford Ranger	САЩ	високопроходим автомобил
Isuzu D-Max	Япония	високопроходим автомобил
Военнотранспортни камиони
Scania R-series 420 6x6[21]	Швеция	военнотранспортен камион от среден клас
Iveco EuroCargo 4x4[22][23]	Италия	военнотранспортен камион от среден клас
Mercedes-Benz 1117 4x4[23]	Германия	военнотранспортен камион от среден клас	60
Leyland DAF T244 4x4	Великобритания	артилерийски влекач и военнотранспортен камион от среден клас	55
Ford Transit Minibus	САЩ	микробус
Логистични машини
Scania 4-series P124CB 8x8 DROPS[24]	Швеция	военнотранспортен камион контейнеровоз
Astra SpA Iveco Astra M320.42 W BAD 8x8 DROPS	Италия	военнотранспортен камион контейнеровоз			един оборудван с EKALIFT 2500 като евакуатор
Other
MOWAG Duro III	Швейцария	автомобили на сапьорната служба			бронирани и небронирани варианти
Bandvagn 206	Швеция	ПВО платформа	7		гъсенична ходова база за радари GIRAFFE Mk IV
ACMAT VLRA	Франция	лека разузнавателна платформа	3		използвани от Армейското рейнджърско крило
Ford F350 SRV	САЩ	лека разузнавателна платформа	12		използвани от Армейското рейнджърско крило
Aardvark MK4 JSFU	Великобритания	специализирана сапьорна машина
DOK-ING MV-4	Хърватия	специализирана сапьорна машина	2		дистанционно управлявана
MOWAG Duro II	Швейцария	машини на сапьорната служба
Безпилотни летателни апарати
Aeronautics Defense Systems Ltd Orbiter UAV	Израел	миниатюрен БЛА	3 (6)		Използвани от Артилерийския корпус. Придобити са две системи, всяка с по 3 БЛА. 3 БЛА са загубени при експлоатацията.

Въздушен корпус

Самолети CN.235 и PC-9 във формация над Дъблин

Въздушният корпус е авиационният компонент на Силите за отбрана. Щабът му е в авиобаза Балдонел – Кейсмънт. Това е най-малобройният вид въоръжени сили с около 939 души мирновременен личен състав. Основните му задачи са:

• авиационна поддръжка на армията
• авиационна поддръжка на военноморската служба
• подкрепа на гражданските власти (основно полицията)

Вертолет AW139 над БТР Piranha по време на учение 2014 г.

Освен тях второстепенни задачи са:

• подкрепа на гражданите (основно при бедствия и аварии)
• подкрепа на правителството (основно ВИП авиотранспорт)

Въздушният корпус изпълнява спомагателни функции, защото не разполага с основните компоненти на едни традиционни военновъздушни сили, като бойни самолети и вертолети и зенитно-ракетни комплекси.

Най-високотехнологичните летателни апарати на корпуса са двата испански самолета CASA CN-235, предназначени за морско патрулиране.^[25]

Те поддържат Военноморската служба, като патрулират Изключителната икономическа зона на Република Ирландия, а освен това могат да бъдат използвани за въздушен транспорт, както и за десантиране на бойци на Армейското рейнджърско крило. Седем швейцарски турбовитлови тренировъчни самолета Pilatus PC-9M могат да бъдат използвани като леки щурмовици с блокове за НУРС, картечни контейнери и свободнопадащи бомби, но са предназначени основно за обучение. Шестте нови британско-италиански вертолети AgustaWestland AW139 и двата френско-германски Eurocopter EC135 имат основно спомагателни функции. Корпусът разполага и с няколко леки спомагателни самолета, сред които е и американски реактивен бизнесджет за ВИП транспорт.

Тип	Производство	Предназначение	Брой	Бележки	Изображение
Самолети
CASA CN.235-100MP Persuader[26]	Испания	морски патрулен самолет военнотранспортен самолет	2[27]	на въоръжение от 1994 г.[27]
Cessna-Reims FR172H[28]	Франция	спомагателен самолет	5[27]	френски лицензен вариант на Cessna 172, на въоръжение от 1972 г.[27]
Pilatus PC-9M[29]	Швейцария	учебно-тренировъчен самолет	7[27]	на въоръжение от 2004 г.[27]
Pilatus Britten Norman Defender 4000[30]	Швейцария	за поддръжка на полицията (Garda Siochana)	1[27]	швейцарско производство по лиценз на BN-2T; на въоръжение от 1997 г.[27]
Gulfstream Aerospace Gulfstream IV[31]	САЩ	правителствен самолет	1[27]	на въоръжение от 1991 г.[27]
Bombardier Learjet 45[32]	Канада	правителствен самолет	1[27]	на въоръжение от 2004 г.[27]
Вертолети
AgustaWestland AW139[33]	Италия  Великобритания	многоцелеви вертолет	6[27]	на въоръжение от 2006 г.[27]
Eurocopter EC135 P2[34]	Франция  Германия	лек многоцелеви вертолет	2[27]	на въоръжение от 2005 г.[27]
Eurocopter EC135 Т2[35]	Франция  Германия	лек вертолет за поддръжка на полицията (Garda Siochana)	2[27]	на въоръжение от 2003 г.[27]

Военноморска служба

P-31 „Ейтне“, флагман на Военноморската служба

Военноморската служба включва личен състав от около 1140 души и основните ѝ функции включват патрулирането на ирландските териториални води и Изключителната икономическа зона на Република Ирландия. В това отношение си сътрудничи с Въздушния корпус на Силите за отбрана, с Митниците и с Бреговата охрана.^[36]

Службата е изградена около осем патрулни кораба и не разполага с други морски съдове, освен надувни лодки. Разполага и със специална Водолазна секция на Военноморската служба, която за разлика от други подобни чуждестранни формирования, не е специален отряд от бойни плувци, но осъществява водолазната подготовка на Армейското рейнджърско крило.

Освен основната си роля за отбрана на страната и териториалната ѝ цялост изпълнява и:^[37]

• охрана на рибните пасажи
• подкрепа на цивилните власти
• пресичане на наркотрафика
• морска безопасност и оказване на помощ на бедстващи съдове
• водолазни операции
• екологичен контрол
• чуждестранни мисии

Клас	Изображение	Борден номер, в строя от, водоизместване	Име	Бележки
Ейтне Морски патрулен съд с щатен вертолет		P31, 1984 г., 1910 т.	LÉ Eithne Кръстен в чест на драматичната героиня от ирландската история принцеса Ейтне	Настоящ флагман на Морската служба
Корвета клас „Пийкок“		P41, 1988 г., 712 т.	LÉ Orla „Златна принцеса“, кръстен в чест на сестрата на легендарния ирландски крал Браян Бору	Пет патрулни корвети, построени за 6-а Патрулна ескадра на Кралските ВМС, базирана в Хонг Конг. Три са продадени на Филипините, две на Ирландия.
		P42, 1988 г., 712 т.	LÉ Ciara Кръстен в чест на Света Сиара от Типърери
Ройшин Морски патрулен съд		P51, 1999 г., 1500 т.	LÉ Róisín Кръстен в чест на Ройшин Дъб, дъщеря на ирландски граф от XVI век, но Ройшин Дъб е и поетично алегорично название на Ирландия
		P52, 2001 г., 1500 т.	LÉ Niamh Кръстен в чест на легендарна ирландска кралица
Самюъл Бекет Морски патрулен съд		P61, 2014 г., 1933 т.	LÉ Samuel Beckett	Кръстени в чест на велики ирландски поети и писатели
		P62, 2015 г., 1933 т.	LÉ James Joyce
		P63, 2016 г., 1933 т.	LÉ William Butler Yeats

Резервни сили за отбрана

Резервните сили за отбрана включват мобилизационен състав, който в случай на криза или война да подсили мирновременния състав на силите. Те са формирали отделни съединения, но с реформите в сектора на отбраната през 2013 г. това е променено.

Армейски резерв

Преди реформите редовната армия формира три пехотни бригади, а резервната армия в случай на война мобилизира три резервни пехотни бригади. След реформите редовната армия остава с две бригади, а подразделенията на резервната армия са подчинени на бригадите на редовната.

Резерв на Военноморската служба

Резервът на армейската служба включва 141 души и е разделен в четири териториални формирования – в Дъблин, Уотърфорд, Корк и Лимерик, както и в пето формирование, включващо специалисти. Задачите на военноморския резерв включват попълването на екипажите на патрулните кораби, както и охрана на съответното пристанище, в което формированието е базирано.

Резерв на Въздушния корпус

Въздушният корпус е напълно професионален и няма отделна резервна организация.

Основни военни бази

Полагане на венци в казарма Катал Бруга, Дъблин, щаб на 2-ра Бригада

Основните военни бази на Силите за отбрана на Република Ирландия са следните:

Име	Местоположение	Забележки
Генерален щаб на Силите за отбрана (DFHQ)	Нюбридж, графство Килдеър	команден център Щабна охранителна рота военна полиция
Казарма Ейкън	Дъндолк, графство Лоук	27-и Пехотен батальон, 2-ра Бригада
Летище Кейсмънт	Балдонел, графство Дъблин	военновъздушна база
Казарма Катал Бруга	Ратмайнс, графство Дъблин	Командване и щаб на 2-ра Бригада 7-и Пехотен батальон, 2-ра Бригада Кавалерийски ескадрон на 2-ра Бригада Полева свързочна рота на 2-ра Бригада Рота военна полиция на 2-ра Бригада Транспортна рота на 2-ра Бригада Тилова рота на 2-ра Бригада Учебен център на 2-ра Бригада Армейско музикално училище и 1-ви Военен оркестър армейски резервни подразделения Дъблински военноморски резерв (DUNSR)
Казарма Колинс	Корк, графство Корк	Командване и щаб на 1-ва Бригада 1-ви Артилерийски полк, 1-ва Бригада Кавалерийски ескадрон на 1-ва Бригада Полева свързочна рота на 1-ва Бригада Рота военна полиция на 1-ва Бригада Транспортна рота на 1-ва Бригада Тилова рота на 1-ва Бригада Учебен център на 1-ва Бригада
Лагер Куулмони	Глен ъф Имаал, графство Уиклоу	войскови полигон
Казарма Къстюм	Атлоун, графство Уестмийт и графство Роскомън	6-и Пехотен батальон, 2-ра Бригада 2-ри Артилерийски полк, 2-ра Бригада част от 2-ра Инженерна рота, 2-ра Бригада част от Медицинския корпус
Лагер Къраг	Курах, графство Килдеър	Армейско рейнджърско крило 1-ви Брониран кавалерийски ескадрон 1-ва Механизирана пехотна рота Рота военна полиция на Тренировъчния център Тилова част на армията Тренировъчен център на Силите за отбрана Логистичен център на Силите за отбрана
Казарма Дюн Уи Маолиоса (казарма Ренмор)	Голуей, графство Конъкт	1-ви Пехотен батальон, 1-ва Бригада
Лагер Финър	Балишанън, графство Данигол	28-и Пехотен батальон, 2-ра Бригада
Лагер Горманстън	Горманстън, графство Мийт	Пехотна рота на лагер Горманстън резервно летище
Военноморска база Холбоулайн	пристанище Корк, графство Корк	военноморска база
Лагер Килбрайд	Килбрайд, графство Уиклоу	Център за начална военна подготовка
Лагер Линч	Килуърт, графство Корк	войскови полигон
Казарма МакКий	Дъблин, графство Дъблин	административни служби
Казарма Сарсфийлд	Лимърик, графство Лимърик	12-и Пехотен батальон, 1-ва Бригада
Военна болница Сейнт Брисин	Дъблин, графство Дъблин	военна болница
Казарма Стивънс	Килкени, графство Килкени	3-ти Пехотен батальон, 1-ва Бригада