Галичица

Галичица е планина в югозападната част на Северна Македония и в Източна Албания, която се издига като хребет между Охридското и Преспанското езера. Поради природните си особености, през 1958 г. 22 750 хектара от македонската част на Галичица са обявени за национален парк Галичица.^[1]

Галичица
Галичица, гледана от манастира „Свети Наум“
Местоположение на картата на Северна Македония 40.941667, 20.806389
Общи данни
Местоположение	Северна Македония  Албания
Най-висок връх	Магаро
Надм. височина	2254 m
Подробна карта
Галичица в Общомедия

Галичица, гледана от „Корита“

На брега на Охридското езеро се намира манастирът „Свети Наум“, основан около 900 г. от Наум Преславски.

География

Галичица е дълга 35 километра и е разположена в посока север-юг. На територията на Албания преминава в планината Сува гора (Мали и Тата). Най-високи върхове са Магаро (2254 m), Лако Сигноп (1984 м) и Гога (1737 м), а от връх Баба могат да се видят едновременно двете езера^[2].

Образувана е през терциера и е съставена от мезозойски варовици с дебелина 500-550 м върху основа от палеозойски метаморфни силикати^[3] (кристалинни шисти).

Поради варовитостта си е бедна на вода, но е богата на карстови извори и пещери. Според сайта Ohrid na dlanka^[4], още в началото на XX век Йован Цвиич изказва предположението, че водата на Преспанското езеро понира през карстовите райони на Галичица и Сува Гора в Охридското езеро. Страницата цитира също изследване на природни изотопи от 1980 г., доказващо предполаганата хидрографска връзка - над 50% от изворите край манастира Свети Наум край Охридското езеро получават вода от Преспанското.

Биологично разнообразие

Галичица се отличава с много богат растителен и животински свят. Някои видове се намират единствено в нея за цялата територия на Северна Македония, а други са местни ендемични видове.

Според описанието на националния парк ^[1], в него се допират ареалите на различни видове растения. На територията му се намират 37 растителни вида, от които 20 са дървесни, а 12 са местни ендемити.

Животинското царство е представено от 1644 вида пеперуди, 30 вида земноводни и влечуги, 266 вида птици и 51 вида бозайници. Разнообразието от пеперуди е много голямо за такава малка площ, а броят на видовете птици и бозайници е съответно 84% и 62% от всички видове за цялата територия на Северна Македония.

Други

По време на Първата световна война през Галичица минава фронтовата линия. И до днес на някои места в планината са запазени следи от позициите на българската армия, отбранявала района през 1916-1918 г., а един от главните върхове носи името Бугарска чука.

Панорамен изглед от Галичица с Охридското и Преспанското езеро

На Галичица е наречена улица в квартал „Лозенец“ в София (Карта).

Литература

• Евгений Динчев, Петър Атанасов, Високите планини на Република Македония, Пътеводител, София, 1998.