Гено Генов (генерал-полковник)

Гено Стойков Генов (Ватагин) е български партизанин, офицер, генерал-полковник.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Гено Генов.

---

Гено Генов
български генерал-полковник
Роден	21 април 1920 г. (105 г.) Брезово, Царство България
Народен представител в: IV НС   VI НС   VII НС   [1]

Биография

Роден е на 21 април 1920 година в пловдивското село Брезово, днес град. Има завършен 8 клас. От 1937 г. е член на РМС, а от 1939 година и на БКП. Между септември 1934 и февруари 1935 г. е чирак в шивашка работилница в село Брезово. В периода февруари 1935-септември 1939 г. е шивашки работник в Пловдив. Уволнен е през септември за комунистическа дейност. Тогава става член на Окръжния комитет на РМС в Пловдив. Арестуван през декември 1939 г., но освободен впоследствие. През декември 1939 г. изкарва военна служба във втора трудова дружина в Пловдив до септември 1941 г. Става партизанин в Средногорска партизанска бригада „Христо Ботев“. От 1943 до 1944 година е член на щаба на Втора Пловдивска въстаническа оперативна зона^[2] и пълномощник на зоната в бригада „Христо Ботев“ и отрядите „Васил Левски“ и „Стефан Караджа“ и помощник-политически комисар на зоната.

Дейност след 9 септември 1944

От 9 септември 1944 г. е член на ЦК на РМС до октомври 1945 г. От септември до ноември 1944 г. е представител на партизаните във военноследствената дивизионна комисия в Пловдив. От ноември е назначен за комендант на града. В периода октомври 1945-септември 1946 г. изкарва курс за старши офицери. Между септември 1946 и юни 1947 г. е командир на граничен участък при село Деспот. От юни до септември 1947 г. е заместник-командир на сектор в гранични войски в Пловдив^[3]. В периода септември 1947-ноември 1950 г. учи във Военната академия „Фрунзе“. От април 1950 г. е полковник. През ноември 1950 г. е назначен за началник на Оперативния отдел в щаба на втора армия в Пловдив. Остава на този пост до март 1951 г. Между април 1951 г. и ноември 1953 г. е началник-щаб на трета армия.^[4] От ноември 1953 г. е назначен за началник на Организационно-мобилизационния отдел на Министерството на народната отбрана. До октомври 1956 г. е началник на Организационно-мобилизационното управление на Генералния щаб. След това е изпратен да учи в Академията на Генералния щаб на армията на СССР „Ворошилов“.^[5] Към 1959 г. е заместник-командир на първи стрелкови корпус^[6]. До 1964 г. е командир на първа армия^[7]. В периода 22 октомври 1964 – 22 октомври 1972 г. е началник на Военната академия „Г.С.Раковски“^[8]. Работил е в инспектората на министъра на народната отбрана. Има научно звание „доцент“. Народен представител в IV, VI и VII народни събрания. Достига чин генерал-полковник.

Образование

• Старши курс за офицер (октомври 1945-септември 1946)
• Военна академия „Фрунзе“ (септември 1947-ноември 1950)

Книги

• Кажи им, майко, да помнят. Изд. Народна младеж, 1969
• Всяко разсъмване е мъчително. Изд. Христо Г. Данов, 1981
• Какви е деца раждала. Изд. Народна младеж, 1986