Георги Божинов (писател)

Георги Петров Божинов е български писател и журналист, известен със своите исторически книги, документални разкази и пътеписи.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Божинов.

---

Георги Божинов
български писател и журналист
Роден	Георги Петров Божинов 27 януари 1924 г. Крива бара, Царство България
Починал	25 май 2004 г. (80 г.) София, Република България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Работил	писател, журналист
Литература
Жанрове	роман, пътепис, документален разказ
Тема	Българско възраждане, Руско-турска война (1877 – 1878)
Дебютни творби	„Вдън гората Дикчам“
Известни творби	„Калуня-каля“ (1988)
Семейство
Баща	Петър Божинов
Съпруга	Минка Глутникова
Деца	2

Биография

Роден е на 27 януари 1924 г. в с. Крива бара, община Брусарци в семейство на земеделци. Баща му Петър Божинов е кмет на селото по време на управлението на Александър Стамболийски, който след преврата на 9 юни 1923 г. е пратен в затвора.

Завършва Ломската класическа гимназия. Учи усърдно немски език, за да чете Шилер и Хайне в оригинал. През 1946 г. записва философия в Софийския университет „Климент Охридски“ с втора специалност „Руска филология“. За да се издържа, работи като хамалин на Сточната гара. След дипломирането си е учител по руски език в Селскостопанския техникум в Пазарджик. През 1953 г. се жени за Минка Глутникова, която по това време е стажант агроном в Пазарджик. Имат две дъщери – Милка и Яна.

През 1950-те години става кореспондент за Благоевградски окръг на БТА, а по-късно – и на вестник „Литературен фронт“. След раждането на втората им дъщеря семейството се мести в Мъглиж, Казанлъшко, а Божинов става кореспондент на вестник „Отечествен фронт. През 1970-те години се връщат в Благоевград, където е кореспондент на вестник „Труд“.

През 1974-1975 г. Георги Божинов подготвя и дава в сп. „Септември“ пътеписа си „Гора зелена, вода студена“, който е публикуван в бр. 3‘1975 г. В последния момент авторът допълва творбата си с три страници, в които са предадени спомените на петима оцелели българи от съветския ГУЛАГ. След последвалата остра реакция от съветското посолство броят е иззет, а цялата редакция на списанието начело с главния му редактор Камен Калчев, включително и редакторът, приел и разписал за печат ръкописа – Николай Кирилов, са уволнени. Божинов също е уволнен като кореспондент на в. „Труд“, изключен от Съюза на българските журналисти, и от Дружеството на писателите в Благоевград. Повече не е назначаван на държавна работа. Жена му, която работи като учителка, също е уволнена. Тези събития довеждат и до създаването на негово досие в органите на Държавна сигурност^{[notes 1][1]}.

След уволнението му през същата 1975 г. започва да пише своята най-добра книга – историческия роман „Калуня-каля“, който завършва през 1980 г. и след дълго отлежаване по редакциите е издаден от „Български писател“ през 1988 г. За жалост, поради спецификата на темата и националистическата кампания, разгърната в страната покрай Възродителния процес, романът остава незабелязан по това време. Преоткрит е четвърт век по-късно от писателя Деян Енев, който спомага книгата да бъде издадена повторно през 2014 г.^[2].

Николай Хайтов е сред малцината, помогнали му в трудните години, като го назначава за нещатен сътрудник на сп. „Родопи“.^[3] Злополучният пътепис е издаден през 1980 г. в сборника с документални разкази и пътеписи „Кукувица кука“, но от 50 стр. обемът му вече е 15 стр. Авторът сам прави съкращенията, за да види книгата бял свят.

След 1989 г. Божинов не публикува нова творба, освен няколко статии в печата и разказа „Ай, Халиско“ в сп. „Летописи“. Старите му книги не са преиздавани. Последните си години, напълно забравен, живее в Благоевград, а когато отпада физически, се прибира при дъщерите си в София.

Награден е с почетния знак „Златен век“ на Министерството на културата на 24 май 2004 г. – само ден преди да почине на 80-годишна възраст.

През 2014 г. новото издание на романа „Калуня-каля“, осъществено под редакцията на Деян Енев, става обект на дискусии с участието на Николай Фенерски, Христо Блажев, Бойко Ламбовски, Иван Станков, Манол Глишев, Милена Кирова, Владимир Трендафилов, Александър Шурбанов, Лиляна Александриева, Деян Кюранов и Никола Иванов^{[4][5][6][7][8][9][10][11][12][13][14][15]} и се превръща в една от най-продаваните книги на 2015 г. Изданието е наградено с наградата „Златен лъв“ на Асоциация „Българска книга“ в категорията „За издателски проект с най-голяма обществена значимост и с широк медиен интерес“^[16]. На Георги Божинов е присъдена посмъртно и почетната награда от името на книжарите от веригата „Хеликон“^[17].

Библиография

• Вдън гората Дикчам (разкази и очерци). София: Български писател, 1960
• Юлень (пътеписи). София: Български писател, 1967
• Караджата (историческа повест за Стефан Караджа). София: Народна младеж, 1972
• Кукувица кука (документални разкази и пътеписи). София: Български писател, 1980
• От ек на век (очерк за Руско-турската война 1877-1878 г.). София: Издателство на ОФ, 1982
• Сивият скиталец (разкази за юноши). София: Български писател, 1986
• Черешови води (документални разкази и пътеписи). София: Профиздат, 1986
• Калуня-каля (роман). София: Български писател, 1988. Второ издание: ИК „Хермес“, 2014

Бележки

1. В строго секретна справка на Шесто управление на ДС от 1975 г. „Относно: Данни за враждебни и нелоялни прояви в средите на художествената интелигенция“ в раздела „Дейци, по които ще продължи работа“, наред с още двайсетина интелектуалци, по които са придобити чрез подслушване нови данни за противодържавни прояви, е включен и Георги Божинов. Общият за тази справка елемент са изказванията на споменатите лица против СССР, на което се гледа като на най-тежко престъпление (15-М-ф. 22, опис. 1, а.е. 35, 1975 г., цит. в „РАДОЙ. Смутителят на реда и тоягата на властта“ от Таня Стоянова и Стефан Стоянов, с. 190, изд. „Изток-Запад“, 2013 г.)