Георги Дерманчев

Георги Василев Дерманчев е български офицер (полковник), участник в Сръбско-българска война (1885), Балканската (1912 - 1913) и Междусъюзническата война (1913).

Георги Дерманчев
български офицер
Дерманчев през 1882 г. Фото: Онорий Марколеско
Звание	Полковник
Години на служба	1879 – ?
Служи на	България
Род войски	Българска армия
Битки/войни	Боеве при Акчар (1885), Чаталджанска операция (1912)
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	11 януари 1857 г. Ташбунар, Руска империя
Дата и място на смърт	12 януари 1927 г. (70 г.) София, България
Георги Дерманчев в Общомедия

Биография

Георги Дерманчев е роден на 11 януари 1857 година (30 декември 1856 стар стил) в Ташбунар, Бесарабия в семейството на преселници. Учи в Болградската гимназия и при обявяването на Руско-турската война (1877 - 1878) се записва доброволец и се сражава в боевете при Шипка. След Освобождението се записва в първия випуск на Военното училище в София и през 1879 година завършва и е произведен в чин подпоручик. През 1883 година завършва Военната академия в Русия.

По време на Сръбско-българската война (1885) ротмистър Дерманчев е началник-щаб на Северния отряд и е пръв помощник на коменданта на Видинската крепост. По време на боевете при Лом и Белоградчик командва колона. С поверените му части участва в боя при Гайтанци (15 ноември). За заслуги във войната е награден с княжеский орден „Св Александър“ V степен.

Дерманчев взема участие в детронацията на княз Александър I Батенберг, за което е уволнен от армията и емигрира в Русия. След решаването на т.нар. „емигрантски въпрос“ (1898) се завръща в България и отново постъпва на служба.

По време на Балканската война (1912 - 1913) Георги Дерманчев е мобилизиран в щаба на 8^-а пехотна дивизия е началник на съобщенията и етапите на 3-та армия.^[1]. Взема участие в атаката на Чаталджанската позиция.

По време на Първата световна война (1915 - 1918) подписва протеста до цар Фердинанд по повод въвличането на България във войната на страната на Централните сили.

Полковник Георги Дерманчев умира на 12 януари 1927 г. в София.

Военни звания

• Прапоршчик (10 май 1879)
• Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
• Поручик (30 август 1882)
• Капитан (30 август 1885)
• Майор (1898)
• Подполковник (1904)
• Полковник (15 декември 1907)

Награди

• Княжеский орден „Св Александър“ V степен