Георги Димитров – Червения
български футболист From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Георги Димитров (1 май 1931 – 16 март 1978), известен с прякора си Червения, е легендарен български футболист от средата на ХХ век, играл като нападател. Започва състезателната си кариера в Черноморец (Бургас), но свързва името си най-вече с Черно море (Варна) и ЦСКА (София).[1] Отличава се с добър завършващ удар и изключителна физическа мощ.
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Димитров.
Remove ads
Биография
Кариера на клубно ниво
Родом от Бургас, Димитров започва да играе футбол в местния клуб Черноморец. През сезон 1948/49 на 17-годишна възраст записва 9 мача с 1 гол за бургазлии в А група, като отборът завършва на последното място и изпада.
В началото на 1951 г. Димитров преминава в Черно море. Част от състава на „моряците“, който печели бронзовите медали в А група през сезон 1953. За 4 години записва 81 мача с 29 гола – 59 мача с 21 гола в А група и 22 мача с 8 гола в Б група.
През 1955 г. е привлечен в редиците на ЦСКА (София). С „армейците“ става 5-кратен шампион на България и веднъж носител на националната купа. Общо изиграва 87 мача и реализира 26 гола в А група. Записва също 9 мача с 2 гола в Купата на европейските шампиони.[2] Бележи на 17 октомври 1956 г. за победата с 8:1 срещу Динамо (Букурещ)[3] и на 5 ноември 1958 г. при загубата с 1:2 като гост срещу Атлетико (Мадрид).[4]
През 1959 г. облича отново екипа на Черно море, който в предния сезон е изпаднал от А група. През 1959/60 изиграва 18 мача и бележи 10 гола във втория ешелон, помагайки на отбора да се завърне в елита. Впоследствие играе още 4 сезона и половина в А група редом до по-малкия си брат Никола Димитров. Прекратява кариерата си на 33-годишна възраст в края на 1964 г.
Национален отбор
Димитров дебютира за националния отбор през 1953 г. като футболист на Черно море. Това се случва на 6 септември в световна квалификация срещу Чехословакия, която е загубена с 1:2.[5] Седмица по-късно бележи първите си голове с националната фланелка, реализирайки и двете попадения при равенството 2:2 в контрола с Полша.[6] Бронзов медалист от олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. Играе в 3 от мачовете на Олимпиадата и вкарва един гол за победата с 6:1 срещу Великобритания. Общо за националния отбор записва 30 мача и реализира 7 гола.[7] Облича за последен път фланелката на България на 21 декември 1958 г. в контрола срещу Германия.
Треньорска кариера
След края на състезателната си кариера Димитров е назначен за помощник треньор на Черно море. През 1968 г. поема „моряците“ и е начело на отбора в продължение на 4 сезона. През 1972 г. става селекционер на младежкия национален отбор, а месеци по-късно е привлечен в А националния отбор като помощник на Христо Младенов. Част от щаба на България по време на световното първенство в Германия'74. През сезон 1975/76 отново е начело на Черно море.
Загива на 46-годишна възраст в самолетна катастрофа, станала на 16 март 1978 г. край врачанското село Тлачене, в която живота си губи и известната бивша състезателка по гимнастика Жулиета Шишманова. В негова памет в началото на ХХI век във Варна започва да се провежда ежегоден футболен турнир за ветерани.
Remove ads
Статистика по сезони
- Включени са само мачовете от първенството.
Успехи
- ЦСКА (София)
- Национална купа –
Носител: 1955
- България
- Летни олимпийски игри –
Бронзов медалист: 1956
Източници
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads