Георги Константинов (поет)

Георги Константинов Христов е български писател и поет, автор на над тридесет книги поезия и книги за деца. Стиховете му са превеждани на английски, японски, хинди, руски и немски, а книгата му „Туфо, рижият пират“ е издадена на немски, френски, руски, украински, полски и други езици.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Константинов.

---

Георги Константинов
български писател и поет
Георги Константинов на литературното четене „5 години „Отвъд кориците“, 2020 г.
Роден	Георги Константинов Христов 20 декември 1943 г. (81 г.) Плевен, Царство България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Работил	редактор, поет
Народен представител в: VII ВНС
Литература
Жанрове	стихотворение
Награди	„Петко Р. Славейков“ (2001) „Константин Константинов“ (2006) „Гео Милев“ (2007) „Димчо Дебелянов“ (2018)

Биография

Георги Константинов е роден на 20 декември 1943 г. в Плевен. Завършва Софийския университет със специалност българска филология в 1967 година. Работи като редактор в Българска телевизия (1967 – 1971), заместник главен редактор на вестник „Народна младеж“ (1972 – 1973), член на Бюрото на ЦК на ДКМС и главен редактор на списание „Родна реч“ (1973 – 1983), главен редактор на списание „Пламък“ (от 1983). Народен представител е в Седмото велико народно събрание (1990 – 1991).

Изключен от Българската комунистическа партия, след публикацията на стихотворението „Квартално събрание“ на първа страница на вестник „Литературен фронт“ през март 1988 година.^[1][2]

Заместник-министър на културата в 1995 година в правителството на Жан Виденов. Главен секретар на Съюза на българските писатели (1997).

Член на българския ПЕН център от 1996 година и негов председател от 2000 до 2014 година. Участвал е в международни поетически форуми в Белград, Стокхолм, Солун, Маастрихт, Мексико Сити, Москва, Охрид, Стружките вечери на поезията и др.

Стиховете си печата за пръв път във вестниците „Народна младеж“ и „Септемврийска победа“ и в списание „Родна реч“.

Автор е на стихотворението, по чийто текст ФСБ създават песента си „Обичам те дотук“. В интервю Константинов твърди, че стихотворението, което е част от любовен цикъл, писан в края на 70-те години, е използвано от ФСБ първоначално без той да бъде питан изобщо.^[3]

Председател на журито на националната награда „Владимир Башев“.^[4][5][6][7]

Признание и награди

• Национална награда за поезия на Съюза на българските писатели (1979, 1983),
• Национална награда за детска литература (1978),
• Номиниран за Световната награда за детска литература „Ханс Кристиан Андерсен“ (1994, 1996),
• Medalica Pontificia, Vaticana (1996),
• Национална награда „Петко Р. Славейков“ за детска литература (2001),
• Национална награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване (2006),
• Национална награда „Гео Милев“ за цялостно творчество (2007),
• Почетен гражданин на град Плевен.
• Почетен гражданин на София (2023)^[8]

Библиография

Поезия

• Една усмивка ми е столица (1967)
• Лично време (1974)
• Неграмотно сърце (1978)
• Общителен самотник (1982)
• Път и дом (1988)
• Обичам те дотук (1992)
• Будна кома (1996)
• Дърво и птица (1999)
• Аспиринов сняг (2001)
• Любовно разписание (2005)
• Човекът е въпрос (2005)
• Вечерна дъга (2006)
• Нови стихове. Лирика. Сатира (2007)
• Колхида (2019)
• Непадаща звезда (2020)

Есеистика

• Поезията като свидетел (2019)

Книги за деца

• Магаре с крила (1983)
• Туфо, рижият пират в три части (1984 – 1994)
• Приказки за Румпи-Румп (1990)

Външни препратки

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Георги Константинов.

• Биография в „Словото“
• Произведения на Георги Константинов в Моята библиотека
• Биография в „Литературен свят“
• Георги Константинов в „Отвъд кориците“
• Биография и библиография в Goodreads

Текстове

• „Небрежно пас“, в. „Сега“, 19 март 2005 г.

Видео

• Интервю на Петър Чухов с Георги Константинов в , публикувано на 21 март 2016 г. от Столична библиотека
• Георги Константинов рецитира „Обичам те дотук“ в , публикувано на 4 октомври 2014 г. от AzCheta
• ФСБ – „Обичам те дотук“ (1986) в , публикувано на 7 март 2013 г. от BG ESTRADA

Източници

Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.