Георги Коритаров

Георги Стоянов Коритаров е български журналист. Смятан е от някои за представител на качествената и сериозна журналистика.^[1][2]

Георги Коритаров
български журналист
Роден	10 май 1959 г. София, Народна република България
Починал	6 април 2021 г. (61 г.) София, Република България
Учил в	Софийски университет
Работил в	Демокрация (вестник) Свободна Европа TV+ Европа Би Ти Ви Нова телевизия

Биография

Образование и младежки години

Роден е на 10 май 1959 г. в София. През 1984 г. завършва специалност славянска филология – сърбохърватски език в Софийския университет „Климент Охридски“. По време на следването си става сътрудник на Държавна сигурност (ДС) под псевдонима Алберт.

Коритаров владее сръбски, хърватски, руски, полски, английски и китайски, ползва и албански език.

Журналистическа кариера

С журналистика започва да се занимава от създаването на вестник „Демокрация“ като парламентарен репортер. По-късно работи за кратко във вестниците „Демокрация 91“ и „Континент“. От 1992 г. е в Радио „Свободна Европа“, където първо е политически репортер, а по-късно става водещ на предаванията „Радиожурнал“, „Светът в 13“, „Преди полунощ“ и „Балкански компас“^[3].

През 2003 г. Коритаров е водещ на аналитичния преглед на печата „Блиц“, съвместно издание на Радио „Свободна Европа“ и телевизия Би Ти Ви в рамките на сутрешния блок „Тази сутрин“. На 22 януари 2004 г. в предаването бившият служител на руските спецслужби Александър Литвиненко заявява, че президентът на Русия Владимир Путин пере пари и продава наркотици заедно с висши служители в Кремъл, шефове на специални служби и др.^[4] Интервюто е оценено като „страхотно“ от Иво Инджев.^[5]

В началото на 2004 г. обаче предаването спира, тъй като договорът за него изтича и не е подновен.

От началото на 2005 г. Коритаров е в Нова телевизия и Радио „Нова Европа“. По Нова телевизия води половинчасово токшоу, наречено „Коритаров Live“, което първоначално се излъчва късно вечерта, а по-късно става част от сутрешния блок на Нова телевизия „Здравей, България“ (за известен период сутрешният блок на Нова телевизия е в непрекъсната надпревара за рейтинг със сутрешния блок на Би Ти Ви, чието лице е Николай Бареков^[6]).

На 21 ноември 2008 г. е уволнен от Нова телевизия. Официалната версия за това е неспазването от страна на водещия на принципите на журналистическия плурализъм и използването на телевизионния екран за лични цели.^[7] Българският хелзинкски комитет из­лиза с дек­ла­ра­ция в не­го­ва за­щи­та.^[8][9]

От 2010 до края на януари 2018 г. работи в телевизия „ТВ плюс“.^[10]

От 1 февруари 2018 г. е автор и водещ на предаването „Свободна зона с Георги Коритаров“ в телевизия „Европа“.^[11]

Последното телевизионно предаване с негово участие е на 5 април 2021 г., когато коментира току-що провелите се парламентарни избори. Гости в предаването са Георги Харизанов и Иво Беров.^[12]

Ваксиниран с първа доза срещу КОВИД-19, поради усложнения след предаването е откаран в болница „Токуда“, където дава положителен резултат при PCR тест, има и сърдечна недостатъчност.^[13] Умира сутринта на следващия ден 6 април 2021 г.^[14]

Отличия и награди

• годишната награда на президента на Радио „Свободна Европа“ и радио „Свобода“ за 2001 г. за „изключителен принос за отстраняването от власт на Слободан Милошевич“^[3][15]
• годишната награда на НАФТЕКС за „гражданска позиция“ – 2003 г.^[3]
• годишната награда за „най-добър политически анализатор“ за 2003 г. на политически кръг „Мисъл“^[3]
• специалната награда на „Промедия“ в рамките на международния радио-телевизионен фестивал в Албена – 2003 г. за „успешно съчетаване на радио и телевизионна журналистическа форма в предаването „Блиц“^[3]
• голямата специална награда на радио-телевизионния фестивал в Албена 2003 г. – участие в церемонията по връчването на годишните награди „Еми“ в Ню Йорк^[3]
• годишната награда на Българска медийна коалиция (БМК) за цялостен принос за независимостта на медиите в България и утвърждаване на ценностите на гражданското общество^[3]

Критики

Сътрудничество с ДС

На 13 февруари 2004 г. във вестник „Стандарт“ е публикувана статия, в която се твърди, че Георги Коритаров е бивш сътрудник на Държавна сигурност.^[16]

На 20 май 2006 г. самият министър на вътрешните работи на България в правителството на тройната коалиция Румен Петков официално съобщава, че Коритаров е бил агент на ДС.^[17] Заради този скандал около новообявени досиета Румен Петков е подложен на остри критики от политици и журналисти, вкл. от президента Георги Първанов, министър-председателя Сергей Станишев и политици от ДСБ.^[18]

Георги Коритаров разказва в ефир как е бил вербуван. Твърди, че службите са го принудили с шантаж да работи за тях, след като са го хванали, че е използвал фалшив документ, за да се освободи от военна служба. Бил е агент на Шесто управление на ДС под псевдонима Алберт в продължение на 10 години.^[19][20][3]

Според разследващия журналист Христо Христов противозаконното разкриване на агентурното минало на Коритаров е вдъхновено от вътрешния министър Румен Петков, когото Коритаров критикува. След тези изказвания Христов получава телефонни заплахи да прекрати публичната си дейност.^[21]

Според журналисти и общественици скандалът цели да дискредитира водещи журналисти, но заедно с това и да компрометира архивите на Държавна сигурност като исторически извор.^[22]

Други

Обвиняван е, че подкрепя претенциите за съществуване на „македонско малцинство“ в България^[23], включително от археолога Николай Овчаров^[24].

Настоява българите да признаят историческата вина на Царство България за депортираните евреи от територията на Македония през март 1943 г.^[25]

Открито обявява, че коалицията „Обединени патриоти“ е проект, построен върху ксенофобския популизъм и историческия шовинизъм.^[26]

Библиография

• Свободна зона. Часът е 9 без 5. София: Фама, 2021, 208 с. ISBN 9786192180553 (посмъртно издание)

Преводи

• Миодраг Булатович, Из „Ездач на ездачите“. – Литературен вестник, бр. 27, 1992, с. 7